Учените с нова теория за най-големия кратер на Луната
Учени установиха, че може би сме грешали относно начина, по който се е образувал най-големият кратер на Луната — басейнът Южен полюс – Айткен (South Pole-Aitken, SPA), който е възникнал преди около 4,3 милиарда години.
Според ново изследване, публикувано в списание Nature, кратерът с дължина около 1 900 км вероятно е резултат не от директен сблъсък с астероид, както се смяташе досега, а от наклонен, „плъзгащ се“ удар от юг.
Това откритие може да обясни защо далечната страна на Луната е осеяна с огромни кратери, докато близката страна – тази, която винаги виждаме от Земята – е сравнително гладка. Освен това резултатите имат „съществено значение за предстоящото изследване на южния полюс на Луната“ в рамките на програмата „Артемида“ на НАСА, пишат авторите.
„Мисиите на НАСА ще кацат на външния ръб на басейна – най-доброто място за изследване на най-големия и най-стария ударен кратер на Луната, където трябва да се е натрупал материал, изхвърлен от дълбочинните слоеве на лунната вътрешност,“ обяснява водещият автор на изследването Джефри Андрюс-Хана, планетолог от Университета на Аризона.

С други думи, областта, където след около две години ще кацнат първите астронавти на Луната от повече от половин век, може да съдържа още повече улики за еволюцията и вътрешния строеж на Луната, отколкото сме предполагали — едно щастливо съвпадение, което прави предстоящото завръщане на НАСА още по-вълнуващо.
Как е възникнал кратерът
Екипът анализирал формата на басейна SPA и я сравнил с други гигантски ударни образувания в Слънчевата система. Те открили, че удължената му, капковидна форма най-вероятно е резултат от удар под ъгъл, който е „разцепил“ лунната кора и е разкрил по-тежки минерали под повърхността.
Според съвременните теории Луната някога е била покрита от океан от магма, образуван от топлината при формирането ѝ. По-тежките минерали потънали, формирайки мантийния слой, а по-леките изплували нагоре, образувайки кората.
Някои остатъчни минерали – калий, редки земни елементи и фосфор (известни с абревиатурата KREEP) – не участвали напълно в този процес и останали концентрирани между мантията и кората.
„Ако някога сте оставяли кен сода във фризера, може да сте забелязали, че когато водата започне да замръзва, гъстият сироп остава течен до края и се концентрира,“ обяснява Андрюс-Хана.
„Смятаме, че нещо подобно се е случило и на Луната с KREEP.“
Интересното е, че материали, богати на KREEP, са концентрирани основно от страната на Луната, обърната към Земята, а не на далечната страна, която е била по-активна вулканично. Тази асиметрия все още остава една от големите загадки в лунната наука.
Новите данни сочат, че кората на далечната страна се е удебелила, като магмата отдолу е била изтласкана встрани, подобно на паста за зъби, изцедена от тубичка — докато по-голямата част от нея не се озовала от близката страна.
„Последните остатъци от лунния магмен океан са се събрали от близката страна, където наблюдаваме най-високите концентрации на радиоактивни елементи,“ казва Андрюс-Хана. „Но в по-ранен етап е съществувал тънък и неравномерен слой магма и под части от далечната страна, което обяснява радиоактивните следи около кратера SPA.„
Откритието подчертава колко малко все още знаем за Луната, въпреки десетилетията изследвания, и че много от сегашните ни представи може да се окажат погрешни.
„С програмата Artemis ще имаме реални проби, които да изследваме на Земята, и ще знаем точно какви са,“ заключава Андрюс-Хана. „Нашето изследване показва, че тези проби може да разкрият още повече за ранната еволюция на Луната, отколкото досега сме предполагали.„



Post Comment