Зарежда се...

Учените с нова теория за най-големия кратер на Луната

Учените с нова теория за най-големия кратер на Луната

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Учени установиха, че може би сме грешали относно начина, по който се е образувал най-големият кратер на Луната — басейнът Южен полюс – Айткен (South Pole-Aitken, SPA), който е възникнал преди около 4,3 милиарда години.

Според ново изследване, публикувано в списание Nature, кратерът с дължина около 1 900 км вероятно е резултат не от директен сблъсък с астероид, както се смяташе досега, а от наклонен, „плъзгащ се“ удар от юг.

Това откритие може да обясни защо далечната страна на Луната е осеяна с огромни кратери, докато близката страна – тази, която винаги виждаме от Земята – е сравнително гладка. Освен това резултатите имат „съществено значение за предстоящото изследване на южния полюс на Луната“ в рамките на програмата „Артемида“ на НАСА, пишат авторите.

„Мисиите на НАСА ще кацат на външния ръб на басейна – най-доброто място за изследване на най-големия и най-стария ударен кратер на Луната, където трябва да се е натрупал материал, изхвърлен от дълбочинните слоеве на лунната вътрешност,“ обяснява водещият автор на изследването Джефри Андрюс-Хана, планетолог от Университета на Аризона.

Повърхността на Луната е различна на близката и далечната ѝ страна

С други думи, областта, където след около две години ще кацнат първите астронавти на Луната от повече от половин век, може да съдържа още повече улики за еволюцията и вътрешния строеж на Луната, отколкото сме предполагали — едно щастливо съвпадение, което прави предстоящото завръщане на НАСА още по-вълнуващо.

Как е възникнал кратерът

Екипът анализирал формата на басейна SPA и я сравнил с други гигантски ударни образувания в Слънчевата система. Те открили, че удължената му, капковидна форма най-вероятно е резултат от удар под ъгъл, който е „разцепил“ лунната кора и е разкрил по-тежки минерали под повърхността.

Според съвременните теории Луната някога е била покрита от океан от магма, образуван от топлината при формирането ѝ. По-тежките минерали потънали, формирайки мантийния слой, а по-леките изплували нагоре, образувайки кората.

Някои остатъчни минерали – калий, редки земни елементи и фосфор (известни с абревиатурата KREEP) – не участвали напълно в този процес и останали концентрирани между мантията и кората.

„Ако някога сте оставяли кен сода във фризера, може да сте забелязали, че когато водата започне да замръзва, гъстият сироп остава течен до края и се концентрира,“ обяснява Андрюс-Хана.

„Смятаме, че нещо подобно се е случило и на Луната с KREEP.“

Интересното е, че материали, богати на KREEP, са концентрирани основно от страната на Луната, обърната към Земята, а не на далечната страна, която е била по-активна вулканично. Тази асиметрия все още остава една от големите загадки в лунната наука.

Новите данни сочат, че кората на далечната страна се е удебелила, като магмата отдолу е била изтласкана встрани, подобно на паста за зъби, изцедена от тубичка — докато по-голямата част от нея не се озовала от близката страна.

„Последните остатъци от лунния магмен океан са се събрали от близката страна, където наблюдаваме най-високите концентрации на радиоактивни елементи,“ казва Андрюс-Хана. „Но в по-ранен етап е съществувал тънък и неравномерен слой магма и под части от далечната страна, което обяснява радиоактивните следи около кратера SPA.„

Откритието подчертава колко малко все още знаем за Луната, въпреки десетилетията изследвания, и че много от сегашните ни представи може да се окажат погрешни.

„С програмата Artemis ще имаме реални проби, които да изследваме на Земята, и ще знаем точно какви са,“ заключава Андрюс-Хана. „Нашето изследване показва, че тези проби може да разкрият още повече за ранната еволюция на Луната, отколкото досега сме предполагали.„

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com