Удължаването на „Чат контрола“ в ЕС е обида за демокрацията
Миналият четвъртък Европейският парламент „прие“ удължаването на действието на т.нар. „Чат контрол 1.0“. Става дума за временното суспендиране на правилата на ЕС за електронната поверителност, което позволява на технологичните платформи да извършват масово сканиране на личната кореспонденция на гражданите, уж с цел откриване на материали, свързани със сексуално малтретиране на деца. Думата „прие“ е поставена тук в кавички, защото тя предполага нещо, което очевидно не се е случило: мнозинство от евродепутатите да гласуват „за“. Всъщност 314 евродепутати гласуваха за отхвърляне на текста, срещу 276, които гласуваха „за“. И все пак той беше приет.
Това стана възможно благодарение на процедурен трик, достоен за брюкселския цинизъм в най-чистата му форма. Документът беше прокаран набързо по „спешна процедура“: председателката на Европейския парламент Роберта Метсола едностранно възобнови разглеждането на предложение, което евродепутатите вече бяха отхвърлили през март, а Съветът удобно го върна в началото на лятната ваканция, когато е най-трудно да се осигури кворум. За да бъде отхвърлено за втори път, не би било необходимо просто мнозинство, а абсолютно мнозинство: 360 гласа. По този начин законът беше одобрен, въпреки че мнозинството от евродепутатите гласуваха против него. Регламентът ще остане в сила до април 2028 г., което ще спечели време за преговори по неговия още по-амбициозен наследник – „Чат контрол 2.0“.
Както отбеляза германският евродепутат Фабио Де Маси след гласуването, „Чат контролът“ е „законодателно зомби“ — мярка, която Европейският парламент е отхвърлял многократно, но която се възкресява отново и отново, докато не се постигне желаният резултат. Този епизод би трябвало да накара да се замислят онези, които настояват, че демократичният дефицит в ЕС може да бъде преодолян чрез предоставяне на повече правомощия на Европейския парламент. Ето как председателят на същата тази институция работи съвместно със Съвета, за да възкреси проект, който самият Парламент беше погребал. Ако Парламентът функционира по този начин, предоставянето на още повече правомощия би само задълбочило този демократичен дефицит, придавайки по-дебел слой легитимност на това, което всъщност остава изпълнително-бюрократична машина, която третира гласуванията като препятствия, които трябва да бъдат заобиколени.
Защитниците на резултата посочват една предполагаема светлина в тунела: поправка от либералната група „Renew“, която изключва от обхвата на закона съобщенията, към които се прилага, е било прилагано или ще бъде прилагано криптиране „от край до край“, като например съобщенията в WhatsApp. Някои членове на Европейския парламент приветстваха това като лъч надежда и вероятно то помогна да се откъснат достатъчно гласове, за да се предотврати пълното отхвърляне. Но поправката е в пряко противоречие с цялата логика на масовото сканиране, което е точно причината да се очаква, че Съветът – където докладът се ръководи от министерствата на вътрешните работи, които не проявяват особен интерес към деликатните въпроси, свързани с личния живот – ще я отхвърли, когато пакетът стигне до него през следващите три месеца. С други думи, това е „смокиново листо“, предназначено да бъде премахнато на по-късен етап.
Преизбраната председателка на партията „Алианс на либералите и демократите за Европа“ (АЛДЕ) Свеня Хан определи гласуването като „позор“, като предупреди, че то „отваря вратата за масово наблюдение на цялата лична комуникация“ и че „наблюдението на лични чатове, налагано от държавите-членки на ЕС, представлява заплаха за нашата свобода и демокрация“. Людмила Козловска от фондация „Отворен диалог“ го постави в по-широкия контекст на „мащабна власт, оправдана с цел, която звучи неотложно, а след това тихо се нормализира“ — първо финансовата поверителност, след това данните на пътниците, а сега и съобщенията. Тя отбеляза, че истинската битка предстои през септември по повод „Чат контрол 2.0“.
И точно това е същината. „Чат контрол“ никога всъщност не е бил насочен към децата. Това сканиране на лична кореспонденция — нещо, което никой не би толерирал, ако се прилагаше към хартиени писма — не допринася почти нищо за залавянето на истинските престъпници, които действат в „тъмната мрежа“, докато същевременно затрупва полицията с фалшиви сигнали. Според оценките на швейцарската федерална полиция около 80 % от съдържанието, маркирано от системата, дори не е незаконно. Това, което се изгражда, е постоянна инфраструктура за тотално наблюдение, предразположена към разширяване на функциите и злоупотреби, в допълнение към задължителната проверка на възрастта, която би сложила край на анонимността в интернет както за информаторите, така и за журналистите и дисидентите. Бившият член на Европейския парламент Патрик Брайер го формулира най-добре миналата година: „Те ни продават сигурност, но ни доставят машина за тотално наблюдение.“ Тази машина вече преодоля още едно препятствие.
Post Comment