Унизени от Иран, САЩ търсят лесна жертва: не губете от поглед Куба

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Военната машина на САЩ насочи взорa си към Куба. Марко Рубио, кубино-американският държавен секретар, който отдавна копнее за падането на комунистическото правителство на острова, отново го потвърди миналата седмица. Макар да изрази предпочитание към „постигане на споразумение чрез преговори“, той заяви, че шансовете за сключване на сделка „не са големи“. Преди няколко месеца видях отблизо икономическото опустошение, вече нанесено от десетилетия на американска обсада – и, от януари, от парализиращата петролна блокада, въведена от Доналд Тръмп.

Сега САЩ повдигнаха обвинение срещу бившия президент на страната Раул Кастро за заговор за убийство на американски граждани, четири случая на убийство и два случая на унищожаване на въздухоплавателни средства във връзка със свалянето на два самолета през 1996 г. Доказателствата сочат все по-ясно в една посока: всичко това напомня зловещо на обвинителния акт срещу Николас Мадуро от Венецуела, използван за оправдание на отвличането му от американските сили.

Междувременно администрацията на Тръмп разпространява разузнавателна информация, според която Куба е придобила над 300 военни дрона, за да атакува американската база в залива Гуантанамо. „Това е нарастваща заплаха“, твърди един анонимен „високопоставен американски служител“. Идеята, че след няколко десетилетия на напрегнати отношения със САЩ, драстично отслабена Куба изведнъж ще предприеме атака срещу суперсилата, намираща се само на 90 мили от нейните брегове, като по този начин предизвика масивно ответно действие, е явна фантазия. Това е отчаяно и изтъркано повторение на претекста за „оръжия за масово унищожение“, използван за нахлуването в Ирак.

Тръмп изобщо не крие намеренията си. „Наистина вярвам, че ще имам честта да завладея Куба“, заяви той през март, напомняйки за европейските колонизатори от XIX век, които си разделиха Африка. „Мисля, че бих могъл да правя с нея каквото си поискам“, добави той за всеки случай. Преди няколко дни „Нимиц“ – най-старият самолетоносач на американския флот – пристигна в Карибския басейн, уж за морски учения.

След като САЩ бяха „унижени“ от Иран, както се изрази германският канцлер Фридрих Мерц, човек би си помислил, че жаждата на Тръмп за конфликти ще е намаляла. Но неуспехът не винаги възпира западащите сили. Той може да ги направи още по-опасни. Тръмп и екипът му със сигурност са се убедили, че завладяването на карибския остров, който се противопоставя на Вашингтон от близо седем десетилетия, може да изтрие спомена за пораженията и да възстанови аурата на военното превъзходство на САЩ.

Какво би означавало това на практика? Икономическата война, водена от САЩ, имаше за цел да съсипе кубинците и в значителна степен тя очевидно е успяла. Обикновените граждани, с които разговарях, бяха изтощени. Един таксиметров шофьор – горд с безупречно полирания си червен кабриолет „Форд“ от 1957 г. – ми разказа, че цената, която плаща за бензин, е скочила от 1,20 долара на литър на 8 долара. Средната месечна заплата в Куба е около 16 долара. За медицинския персонал става все по-непосилно да пътува до болниците, в които липсват жизненоважни лекарства.

Някои граждани бяха категорични за това кой е виновен. „Доналд Тръмп“, ми каза без заобикалки един мъж на главната търговска улица в Хавана. Други просто искаха кошмарът да приключи – каквото и да означаваше това. „Кубинците живеят благодарение на надеждата“, ми каза един таксиметров шофьор. „Но нещо трябва да се случи, защото хората вече не могат да издържат.“ Той не знаеше дали да обвинява правителството или ембаргото, но стигна до заключението, че вината е в политиката на управляващите.

„Не може да се отрече, че популярността на правителството е на най-ниското си ниво“, ми каза кубинският журналист Даниел Монтеро, „и колкото по-лоши стават условията, толкова по-малко хора подкрепят правителството. В този смисъл санкциите постигат целта си.“ Това със сигурност е разчетът на САЩ: че кубинците ще бъдат толкова изтощени от непоносимия, наложен отвън икономически кошмар, че ще се съгласят на всичко, което обещава да сложи край на него.

Куба определено не разполага с военни възможности, които дори и приблизително да се сравняват с тези на Иран, нито пък с неговите географски предимства. Ако Вашингтон наистина иска да нападне и окупира икономически опустошен остров с около 11 милиона души население, той може да го направи. Това обаче не означава, че няма да има съпротива. Забележително е, че когато САЩ нападнаха Каракас през януари, 32 кубински войници загинаха, оказвайки съпротива. Ако кубинските войници бяха готови да направят тази жертва за Венецуела, какво биха направили за суверенитета на собствената си нация?

Някои граждани също демонстрират непримиримост. „Ние, кубинците, винаги сме се защитавали – ако ще и с мачете или с пръчка“, ми каза един художник. Това е кубинска традиция, която датира още от XVI век, обясни той, от времето на местния вожд Хатуей, който се е борил срещу испанските завоеватели. „Не мисля, че някой американец ще дойде тук и ще се опита да ни наложи волята си, защото историята им е показала, че не могат.“

Може би Тръмп ще постигне своя момент на „мисията изпълнена“. Но какво би означавало това за Куба? Преди революцията от 1959 г. островът беше фактическа колония на съседката си, като железопътните линии, производството на захар, мините и комуналните услуги бяха доминирани от американски компании. Няма съмнение какво е планирал Тръмп. Кой може да забрави гротескното ИИ видео от Газа, което той публикува, изобразяващо апокалиптичните развалини, превърнати в луксозен комплекс с яхти и небостъргачи с марката „Тръмп“?

Може би Тръмп вижда Куба като дойна крава за себе си и своите приближени. Икономиката ѝ би могла да бъде отворена за американските мултинационални компании – не на последно място и прочутата, но вече разклатена кубинска здравна система. Няма явна опозиционна фигура, а САЩ със сигурност биха поставили свой марионетка. А онези кубинци, разярени от ограбването на страната си, може да се сблъскат със същото ужасно насилие, на което бяха подложени иракските и афганистанските цивилни от американската военна мощ.

Тръмп има едно предимство пред предишните американски президенти: той не се преструва, че се интересува от освобождаването на други народи. Война на САЩ срещу Куба би била продиктувана от желанието да отмъсти за унижението на САЩ и от алчност. Печалбите биха отишли при американските елити, но развалините ще останат за обикновените кубинци.