В медиите останаха малко прозорци, през които да влиза кислород. Да се диша! Да се живее! И е жалко, че един по един се затварят
След вълната от реакции разбрах, че чак сега излизам от „упойката на операцията“. Усещам, че емоциите са в повече. Лавината от подкрепа, която неочаквано се изсипва върху мен от снощи, осмисля всичко, което съм правила като водещ на „Студио Хъ“. Знаете ли, вече е без значение кой е искал да ми „затяга“ бурмите. Важно е, че всяко интервю, всяка среща, всяка дума е била поредната спасителна капка-истина за вас. В медиите останаха малко прозорци, през които да влиза кислород. Да се диша! Да се живее! И е жалко, че един по един се затварят.
Разбрах, че вие – хора, се борите и за най-малката глътка въздух, която може да се прокрадне през някой процеп. Изобщо не съм безгрешна. И сигурно съм пресолявала манджата. Но съм правила всичко по силите си, за да дишате през този прозорец. Някои написаха, че се отказват от телевизия „Седем-осми“. Не е нужно. Иначе как ще разберете кой какво е намислил и какви ги дроби?! Не зная какво ще правя утре, не зная какво ще работя, но ще остана журналист и ще намирам начин да бъдем заедно.
Надявам се, че на 29-ти и на 30-ти декември медията да пусне обзорите, които заснех преди решението ми да напусна. Дано!
Катя Илиева
Post Comment