Васил Василев досъсипва Народния театър: Христо Грозев ще се "бори с фалшивите новини" от сцената там

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Как Христо Грозев ще се бори с фалшивите новини от сцената на Народния театър?

Или за т.нар. „нов жанр“ на Европейския съюз – „журналистически театър“, който ще се финансира и поставя на най-голямата ни сцена, уж за борба с дезинформацията.

И така:
ЕС създава театрална програма „Истина на сцена – разкази, журналистика, театър“, като финансира с един милион евро нов жанр – „журналистически театър“, т.е. спектакли, създадени съвместно с разследващи журналисти.

Целта е „укрепване на демокрацията“ и борба с дезинформацията. А „истината“ – ясно е като бял ден – я притежават само еврочиновниците.

Как ще стане това?
Ами чрез „актуални разследвания“, които журналисти ще правят съвместно с театрали и ще ни ги инсценират на сцената. Представете си: разследващ журналист тича по сцената, тревожна музика нагнетява напрежение, прожектор го следва, „лошите“ се крият и лъжат по ъглите… Бам – изстрел. Добрият журналист хваща лошия. Бой. И накрая – хепи енд.

Всичко това – за да стигнела „истината“ до по-широка публика.

Като пример дават „успешен“ германски проект, в който разобличили „Алтернатива за Германия“ чрез спектакъл, завършващ с инсценировка колко страшно щяло да стане, ако партията спечели. Финалът – апокалиптични картини, базирани не на факти, а на предположения. Спектакълът бил игран в 40 театъра и довел до протести срещу партията. И това било „борба с дезинформацията“. Разбира се – никаква партийна дейност, финансирана от властта…

Преди 12 години писах, че идва ред на ангажираното изкуство – агитпроп по болшевишки модел. Създадоха се мрежи от НПО-та и „независим театър“, финансирани отвън, а после и с публични средства – през проекти. Имаше ковид теми, имаше украински теми, финансирани от НФК и МК. Преди това започна вълна от антикомунистически спектакли – появиха се рязко около 2012 г. и винаги бяха платени от властта.

Днес явно не е достатъчно за ЕС официалното санкциониране на медии и преследването на различни мнения – решиха да влязат и в театъра. Създадоха програма, която директно ще ни „ангажира“ с разследваща журналистика чрез инсценирани спектакли. У нас – на сцената на Народния театър.

Важно уточнение: Народният театър участва и със собствени средства – т.е. публични. Колко са – не знаем.

От програмата казват, че ще създадат мрежа от „журналистически театри“ в Европа – нова практика, в която журналисти и театрали правят сценични разследвания, за да „се борят с дезинформацията“.

Само че това не е ново. Нарича се агитпроп – агитационна пропаганда. Практика, при която на населението се показва как трябва да мисли, живее и говори.

Днес от Народния театър се хвалят, че участват в европейски проект. У нас това се приема за успех – усвояване на евро средства. Само че това е участие в пропаганда, при това платена с публични пари, и то на сцената на Народния театър.

И този позор не се случва сам по себе си – той е позволен и допуснат от директора на Народния театър Васил Василев.

Познайте кои ще са „разследващите“. Какви „разследвания“ ще правят. Кой ще ги поставя и кой ще ги играе. Колко от тези „журналисти“ ще бъдат отново финансирани, за да ни показват „истината“.

Мрежата трябва да се поддържа. Защо не и чрез театъра? Защо не и с нашите пари?

Програмата се нарича „Истина на сцената“. Забавно, нали?

Народният театър ще получи около 85 000 евро. Не е ясно колко ще добави като собствено участие. Прозрачност при харченето на публични средства – както обикновено, няма.

От програмата се хвалят: 18 продукции, 25 публикации и доклади, 51 обучения, 99 участници. Броите ли колко хора ще бъдат „закачени“?

Проектът ще се реализира с още девет театъра в Европа за 30 месеца. Но целта е да стане модел за всички европейски театри.

МОДЕЛ.

А защо Христо Грозев?
Нека се обзаложим – ще бъде привлечен като лице на този нов „жанр“, защото трябват „водещи разследващи журналисти“.

Можем да предположим и кои ще са българските участници. А за театралите – вече видяхме кои активно участваха в агитпропа напоследък.

Парите тепърва ще растат. Ще има надпревара за достъп до тях.

Но има и нещо по-неприятно – позата. Преструвката, че това е „смело“, „забранено“, „рисково“. Че някой ги преследва, а те се борят за истина. Докато получават финансиране, за да показват колко се страхуват.

Точно тази поза е най-отблъскваща.

Посоката, в която върви Народният театър – най-престижната ни сцена – е тревожна. Никога не е бил толкова политизиран и толкова угоден на конюнктурата.

Шпагатът вече не работи. Въпросът е – за какво се прави този завой?

Цената обаче е ясна – българският театър и българското бъдеще.

Дъно.

Гергана Пирозова