Век от рождението на народната певица изпяла „Лале ли си, зюмбюл ли си“

На 26 април 1926 г. в Добрич е родена великата Верка Сидерова, която изпя “Лале ли си, зюмбюл ли си” и още много хубави български народни песни от Добруджанския край, и с гласа си вдигаше на крака публиката по целия свят! Нейните изпълнения продължават да вдъхновяват и да въздействат силно на слушателите, независимо от възрастта им. Тя е най-дългогодишната певица, пяла в Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

Отиде си през лятото на 2025 година на 99. Тя е известна като „Златният глас на Добруджа“. С кариера, обхващаща десетилетия, тя оставя незаличима следа в българската народна музика, изпълнявайки над 200 добруджански песни, сред които „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Изгряла е месечинка“, „Росен, Росен, зелен Росен“ и „Ситно се ‘оро зави“. Нейният живот и творчество са посветени на запазването и популяризирането на добруджанската фолклорна традиция.

Верка Сидерова е родена на 26 април 1926 г. в град Добрич, където завършва гимназия. Още от малка е израснала в среда, пропита с музика – нейните баби също са били певици, от които тя научава много от песните, които по-късно ще я прославят. През 1952 г. Верка печели първата си награда на Националния преглед на художествената самодейност в София, което я отвежда до прослушване при знаменития диригент и композитор Филип Кутев. След това тя става част от Ансамбъла за народни песни и танци, носещ неговото име, където се утвърждава като водеща изпълнителка.

През дългата си кариера Верка Сидерова се фокусира изключително върху добруджанския фолклор, като изпълнява песни с неподправена емоция и автентичност. Нейният глас, описван като „лек като дъх и необятен като Вселената“, пленява поколения слушатели. Много от нейните изпълнения са запазени в Златния фонд на Българското национално радио и телевизия, а през 2003 г. тя издава албума „Лале ли си, зюмбюл ли си“, който събира някои от най-известните ? песни.

Една от най-прочутите ? изпълнения е песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“, която тя научава от своите баби и първа записва, превръщайки я в символ на добруджанската музикална традиция. Сред любимите ? песни е „Години, години, усилни години“, която тя често споменава с особена привързаност.

Верка Сидерова е била не само изпълнител, но и вдъхновител. Нейният ученик Добрин Добрев-Финиотис продължава да популяризира добруджанските песни, следвайки нейния път. Певицата винаги е подчертавала, че песните са по-важни от нея самата, изразявайки желанието си те да останат вечни: „Аз не съм важна, важни са песните. Те са вечните. Мен може и да ме забравят, но искам и завещавам песните ми да не се забравят.“

Верка Сидерова е удостоена с множество отличия за приноса си към българския фолклор. През 2004 г. тя става почетен гражданин на родния си град Добрич. На 85-годишнината си през 2011 г. е наградена с орден „Стара планина“ I степен за изключителните си заслуги към българската култура. През същата година издава автобиографичната си книга „Лале ли си, зюмбюл ли си – моята биография“, в която разказва за живота и кариерата си. През 2014 г. получава статуетка от първите Годишни фолклорни награди, посветени на Борис Машалов, в категория „Цялостен принос към българския фолклор“. Също така е носител на наградата „Нестинарка“ за цялостна певческа кариера на Международния фолклорен фестивал в Бургас.

Верка Сидерова е известна не само с гласа си, но и с мъдростта и спокойствието, които излъчва. В интервю за „БГДНЕС“ през 2022 г., на 96-годишна възраст, тя споделя: „Имам мозък на младо момиче, фолклорът и синът ми ме крепят. Ако има нещо, което ме успокоява и ми удължава живота, това е спокойствието.“ Тя остава активна до последните си години, четейки книги, решавайки кръстословици и поддържайки връзка с живота.

На 2 юли 2025 г., само месеци преди да навърши 100 години, Верка Сидерова си отиде от този свят, оставяйки след себе си богато музикално наследство. 

Верка Сидерова не е просто певица – тя е символ на българската народна музика и на духа на Добруджа. Нейните песни, изпълнени с любов и отдаденост, ще продължат да звучат в сърцата на българите. Както тя самата казва, песните са вечни, и чрез тях нейният глас ще остане жив завинаги.

Източник: Арена Силистра