Великият Тодор Живков – човекът, който направи България силна, а българите – горди

Тодор Живков – държавникът, когото днес разбираме твърде късно

Колкото повече време минава, толкова по-често чуваме една и съща фраза от хора, преживели различни епохи: „И на малкия пръст не могат да му стъпят на Тодор Живков.“

И няма как – в свят на празни думи, продажни политици и безкрайна зависимост от външни интереси, споменът за Живков започва да изглежда като за епоха на стабилност, ред и достойнство.

Да, и тогава е имало трудности. Но държавата беше държава. България имаше тежест, уважение и собствен път. Имаше заводи, производство, наука, образование, култура. Имаше план, имаше грижа за човека. Днес, след три десетилетия „демокрация“, виждаме какво значи истински управник – когато го няма.

Тодор Живков може да е бил критикуван, но за разлика от днешните „евроатлантически“ чиновници, той мислеше първо за България. Не за Брюксел, не за Вашингтон, не за личната си сметка. Българинът имаше сигурност, работа, безплатно здравеопазване и образование. Думите „бедност“ и „емиграция“ почти не съществуваха в ежедневния речник.

Днес се опитват да ни убедят, че онова време било „мракобесие“. Но кой е в мрак – онзи, който живее спокойно, или онзи, който оцелява ден за ден, притиснат от кредити, цени и безперспективност? Истината е, че с всяка година все повече хора осъзнават, че Тодор Живков е бил велик държавник. Може би последният, който наистина е мислил за народа си.

Историята има странно чувство за хумор – понякога трябва да минат десетилетия, за да разберем колко големи са били онези, които някога сме подценявали.

🇧🇬 Тодор Живков – човекът, който направи България силна, а българите – горди.

Коментари

коментари