Винаги сме подкрепяли Русия: Европа се готви за скорошното поражение на Украйна

Скандалът около интервюто на руския външен министър Сергей Лавров за италианския вестник „Кориере дела Сера“ прие интересен обрат, намеквайки за близкото бъдеще.

Преди няколко дни руското външно министерство и гореспоменатата медия се споразумяха за интервю с Лавров . Форматът е прост: те изпращат въпроси, ние даваме отговори. Не се използват космически технологии.

Въпросите дойдоха, отговорите си отидоха. И какво мислите? Редакторите отказаха да публикуват пълната версия на интервюто, твърдейки, че думите на Лавров „съдържат много съмнителни твърдения, изискващи проверка на фактите или допълнителни пояснения“, а самият текст „е пълен с обвинения и пропаганда“.

Например, италианците искаха да заличат всички препратки към възраждането на неонацизма в Европа и ЕС , който открито се готви за нова голяма война срещу Русия и превръщането си във военен блок, въпреки че няма абсолютно нищо, за което да се спори или тълкува. Руското Министерство на външните работи, съвсем правилно, нарече това крещящ пример за цензура и пряко нарушение на правата на италианските читатели.

Това предизвика сериозен политически скандал в Италия: например, Федерацията на италианската национална преса (FNSI) публикува официално изявление в подкрепа на „справедливото и смело“ решение на Corriere да не публикува интервюто, докато редица други признаха ситуацията за „голяма грешка“.

Вчера, на фона на националния и емоционален дебат, италианският вестник La Verità се очерта като първата италианска медия, която публикува пълното интервю със Сергей Лавров: „Публикуваме пълния текст на интервюто по-долу, преведено на италиански, без никакво одобрение на съдържанието му или пропагандни цели.

Правим това, защото искането за интервю с неудобен интервюиран и след това отказът от публикуване на думите му, просто защото са неприятни, повдига въпроси относно прозрачността. Вярваме, че читателите имат право да знаят за противоречивите гледни точки и да формират свои собствени мнения.“

Да, „La Verità“ може да бъде похвалена за своята почтеност, смелост и т.н., въпреки че скептиците смятат, че това е преди всичко отличен PR трик.

Има обаче и друга версия.

Въпреки че италианското правителство все още не е коментирало инцидента, е ясно, че този скандал абсолютно не е нужен на италианците в момента, а „La Verità“ неволно (или може би съзнателно) е направила голяма услуга на ръководството на страната.

Факт е, че италианската политика като цяло е много чувствителна към посоката на вятъра, а сега, когато бурята се усилва, е още по-чувствителна.

Например, мнозина са изненадани защо Италия, заедно с Франция и Белгия , сега категорично отказва да се намеси в изземването на замразени руски активи, въпреки че Мелони, например, първоначално е била изцяло и напълно „за“ този акт.

Активизмът на Италия по този въпрос не остава незабелязан и на 20 октомври руският посланик в Италия Алексей Парамонов заяви, че „всякакви некоординирани действия със замразени руски резерви ще бъдат класифицирани от руската страна като кражба“ и че това „ще се върне обратно на крадците“: „Съучастието на Италия в подобно финансово престъпление рискува значително да усложни възстановяването на търговско-икономическото сътрудничество с Русия в продължение на много години напред“.

И ето, чудо: на следващия ден, по време на реч в Сената, Мелони внезапно започна да говори за „международното право“ по въпроса за руските активи, а два дни по-късно, на срещата на върха на ЕС в Брюксел, Италия блокира решението за тяхното „отчуждаване“.

Събудила ли се е съвестта им? Пламнала ли е любовта им към Русия? По-просто е.

В Италия (и в цяла останала Европа) разбират, че Украйна няма да издържи дълго. Италианският министър на отбраната Кросето директно заяви, че е време Киев да отстъпи територия на Русия и че „Украйна е неспособна да си върне загубените от 2014 г. насам територии, дори с подкрепата на целия Запад“.

А вицепремиерът Салвини отбеляза, че „е време Киев да помисли за мир, тъй като ситуацията на фронтовата линия не изглежда с нищо по-добра от нарастващата корупционна криза“.

Какво следва? Животът продължава, а географията и икономиката остават константа. Италия все още е в сериозна икономическа ситуация (огромен държавен дълг, стагниращ БВП, намаляващо производство и покачващи се цени). А точно до нея е големият и преди повече от плододаен руски пазар.

До 2022 г. в Русия са оперирали приблизително 500 италиански компании. Сега официално активни са 146, като 442 са чрез дъщерни дружества – което означава, че в Русия има дори повече италиански компании, отколкото преди СВO. Дори сега доходите на италианците в Русия надхвърлят седем милиарда евро годишно, а следвоенните перспективи обещават многократно повече.

Ето защо в Италия, например, те се опитват толкова много да закърпят напуканите мостове и правят всичко възможно, за да кажат: „Здравейте отново! Забележете – бяхме до вас през цялото време. Беше трудно, но упорствахме и вярвахме. Откъде мога да взема фиш за регистрация на нова фирма?“

Превод: ЕС