Вместо да „Издигате глас“, що не се поразходихте до река Днепър с оръжие в ръка? Ей така, за час-два. Тогава, мале, тогава какъв глас щяхте да издигнете. Самият Бог щеше да ви чуе
Написали, подписали, публикували колективно писмо в защита на… какво? Познайте!… Познахте. А подписалите се… То, режисьори, то писатели и журналисти, то философи, университетски преподаватели, то, дори музиканти и актьори, но текстът… Текстът сякаш е съчинен от червена бабичка в стаята на Първичната партийна организация в Люлин 3 без отопление през зимните дни на славната 1985-а. Текст, достоен за български интелектуалци, бранещи Украйна в София през мрачната 2025-а.
„…смятаме за свой морален и патриотичен дълг да издигнем глас в защита на живота, свободата и универсалните човешки ценности, да бъдем с Украйна и Европа в този критичен исторически час…“ И така нататък.
Вместо да „Издигате глас“, що не се поразходихте до река Днепър с оръжие в ръка? Ей така, за час-два. Тогава, мале, тогава какъв глас щяхте да издигнете. Самият Бог щеше да ви чуе, гарантирам! Хайде, и утре пак да подпишете нещо. Ама да го има и този абзац – „Нашата историческа и културна близост с украинския народ, както и близостта на нашите интереси и национална сигурност, ни задължават да бъдем сред най-активните защитници на неговото изконно право на свобода и независимост.“
Най-активните защитници сте, казвате? А тия, дето загиват на фронта, са по-малко активни, а? Ами така е, те вече са умрели, какво да им е активното…
Post Comment