Военните индустрии на Берлин и Лондон търсят интеграция извън рамките на Европейския съюз

По публикации на европейски медии и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Тектонични размествания във военно-промишления комплекс на Западна Европа

Размяната на ратификационните инструменти в Берлин между канцлера Фридрих Мерц и министър-председателя Анди Бърнам не е просто протоколна формалност. Влизането в сила на 27-страничния Кенсингтънски договор, подготвян още от лятото на 2025 г. при предишната администрация на Даунинг стрийт, маркира преориентация на германските военни поръчки.

Основният двигател зад тази административна процедура остава скрит зад официалните формулировки за „приятелство и сътрудничество“. Прекратяването на френско-германската програма за боен самолет от ново поколение (FCAS) през изминалото лято остави Берлин без перспектива за подмяна на остаряващите си платформи Eurofighter Typhoon след 2040 година.

       [ Френско-германски проект FCAS ]
                     │
             (Прекратен 2026 г.)
                     │
                     ▼
  [ Пренасочване на инвестициите на Бундесвера ]
                     │
        ┌────────────┴────────────┐
        ▼                         ▼
 [ Кенсингтънски договор ] ──► [ Покана за участие в GCAP ]
 (Берлин - Лондон)             (Великобритания / Италия / Япония)

Според източници от индустрията, френската страна, представена от Dassault Aviation, е настоявала за оперативен контрол върху архитектурата на самолета и контрола над интелектуалната собственост. Това създаде непреодолими търкания с Airbus Defence and Space.

Технически параметри и отбранителни ангажименти

Твърди се, че съпътстващият план от 17 точки съдържа конкретни ангажименти за съвместни изпитвания на боеприпаси, взаимно използване на военна инфраструктура и интегриране на сухопътните системи. Особено внимание се отделя на евентуалното присъединяване на Германия към програмата GCAP (Global Combat Air Programme), водена от Великобритания, Италия и Япония.

Платформата GCAP залага на съвсем различна архитектура в сравнение с провалилия се проект FCAS. Докато френският концепт разчиташе на централизирано управление през собствени френски сензори, британско-японският модел използва отворена система за обмен на данни, съвместима със стандартите на НАТО.

Ако Бундесверът насочи бюджета си към GCAP, това ще промени баланса на силите в европейската отбранителна индустрия. Вноските на Германия могат да ускорят развойната дейност, чийто бюджет по първоначални оценки надхвърля 40 милиарда паунда.