Войната в Украйна бележи залеза на Запада и края на еднополюсния свят

Западът е убеден, че прави Историята, но всъщност Историята е създала Запада – и днес го тласка към залез. Това е основната теза, която Медждуб Хамед развива в свой анализ, публикуван в AgoraVox. Разглеждайки войната в Украйна през философията на Освалд Шпенглер, авторът я представя не като изолиран конфликт, а като повратна точка в края на еднополюсния свят и началото на голямо преразпределение на глобалната мощ.

От „фаустовската култура“ до залеза на Запада

Според Хамед съвременният Запад страда от дълбока метафизична слепота. Като наследник на Просвещението, техническия рационализъм и материалното господство, достигнало своя връх в края на XX век, евроатлантическият блок е повярвал, че светът представлява пластична материя, която може да бъде моделирана по негово желание и принудена да приеме западните ценности, закони и институции. Авторът обръща тази представа с една централна формулировка: „Не Западът прави Историята; Историята е създала Запада“. Същата История, която го е издигнала, днес го повежда чрез закономерно махаловидно движение към упадък.

В началото на своя исторически цикъл Западът не е бил центърът на света. Той излиза трудно от развалините на Римската империя, затворен в една разпокъсана, бедна и обсаждана средновековна Европа, която изостава значително от процъфтяващите цивилизации на Изтока, ислямския свят и Китай.

Освалд Шпенглер/Снимка: Bundesarchiv, Bild 183-R06610 / CC BY-SA 3.0 DE; хоризонтална адаптация.

Последвалият му възход според Хамед не е резултат от вечна морална или цивилизационна превъзходност, а от конкретна историческа фаза и мощен прилив на жизнена енергия. Именно нея германският философ Освалд Шпенглер определя като „фаустовска култура“ – култура, характеризираща се с жажда за безкрайност, завладяване на пространството и техническо господство над природата.

Тази енергия ражда огромната материална мощ на Запада. Но както всяка жива форма, тя се подчинява на циклични закони: достига своя връх, втвърдява се и след това започва да запада. В прочита на Хамед Историята не е хаотична поредица от случайности, а безлична органична сила, която възстановява нарушеното равновесие, когато една империя реши, че може да се освободи от законите на природата.

Войната в Украйна е представена именно като момент, в който тази закономерност се сблъсква с претенциите за западна хегемония. Според автора конфликтът не възниква от нищото, нито може да бъде обяснен единствено с решенията на един човек или с внезапна агресия на една държава. Опитвайки се да включи Украйна в своята политическа, икономическа и военна орбита, Западът е разширил периферията си отвъд естествените граници на собствената си мощ, пише Хамед. Срещу него се изправя Русия – континентална евразийска сила, която определя сблъсъка като екзистенциален.

Между тези два блока Украйна се оказва в капан. Според анализа тя е превърната в жертва и инструмент на западна система, която води чрез нея война, за чието пряко водене вече не притежава необходимата морална и материална сила. Затова окончателният изход от конфликта, според Хамед, няма да бъде определен само от доставките на ракети или промените във военните бюджети. Той е заложен в самата структура на историческите цикли и ще утвърди отстъплението на еднополюсния свят.

Феноменът Зеленски и превръщането на политиката в спектакъл

За да обясни как Украйна се превръща в сцена на този сблъсък, авторът се връща към избора на Володимир Зеленски за президент през април 2019 г. Победата му със 73% от гласовете е приветствана на Запад като триумф на либералната демокрация и модерността над корупцията на постсъветските елити. През призмата на Шпенглер обаче Хамед вижда в този избор точно обратното – симптом за преминаването към крайната фаза на политиката като спектакъл.

Според Шпенглер, когато една култура остарее и се превърне в „цивилизация“ – нейната фаза на втвърдяване и упадък, – автентичната политика, водена от големи идеи и исторически съдби, отстъпва място на властта на парите и медиите. Демокрацията постепенно се превръща в симулация, при която общественото мнение се формира чрез образи, изкуствени разкази и комуникационни техники.

Хамед представя избора на Зеленски като характерен продукт на тази епоха на празнотата. Без предишен политически опит, традиционна партийна структура и ясно идеологическо вкореняване, той достига до президентския пост не толкова чрез структурна политическа програма, колкото чрез образа на измислен герой. В телевизионния сериал „Слуга на народа“ Зеленски играе почтен учител по история, който случайно става президент и се изправя срещу корумпираните елити. Според автора така се стига до почти пълно смесване на реалното и виртуалното: украинците, изтощени от поредицата разочарования и предателства на традиционните политически елити, гласуват за актьора с надеждата да получат героя, когото той играе на екрана. Хамед не разглежда този вот като свидетелство за зряла демокрация, а като масово и отчаяно отхвърляне на прогнила политическа система. По време на кампанията фундаменталните въпроси за бъдещето на страната остават на заден план, докато публичният образ на кандидата измества съдържателния политически дебат.

Еврейският произход на Зеленски, който впоследствие често е посочван като аргумент срещу обвиненията за ултранационалистически тенденции в украинския държавен апарат, според Хамед играе второстепенна роля във вътрешнополитическите дискусии през 2019 г. Самият Зеленски се представя като непрактикуващ украински гражданин от рускоезично семейство в индустриалната източна част на страната. Този смесен профил, съчетан с популярността му като комедиен актьор в целия постсъветски свят, му позволява да изглежда като успокояващ общ знаменател – човек, способен да преодолее географските, културните и езиковите разделения в Украйна.

След влизането му във властта обаче медийният образ се сблъсква с устойчивите икономически и геополитически структури. Според автора надеждите за чисто управление, освободено от влиянието на олигарсите, бързо отстъпват пред старите властови мрежи и икономическите изисквания на международните кредитори.

Вижте още – От „Слуга на народа“ до Мендел: как се пропуква образът на Зеленски

Изборът на Зеленски не разрешава кризата на легитимността на украинската държава, а я прикрива зад модерна и постоянно свързана с медиите политическа естетика. Тя е отлично пригодена да привлича западното обществено мнение, но според Хамед остава откъсната от реалните съотношения на силите, които управляват отношенията между големите държави.

Рускоезичният Изток и корените на украинския разлом

Особено място в анализа заема етническият и езиковият въпрос в Източна и Южна Украйна. Един от основните аргументи, използвани от Русия за оправдаване на военните ѝ действия, е присъствието на значително рускоезично население в Донбас, Харков, Одеса и Крим. В рамките на доктрината за „Руския свят“, развивана от идеолози, близки до Кремъл, това население дава на Москва право, а според руската интерпретация и задължение, да го защитава от политиките на украинизация, провеждани от централната власт в Киев след 2014 г. От тази гледна точка Източна Украйна е възприемана като естествено продължение на историческото руско пространство и като население, което би отхвърлило западния модел при появата на подходяща възможност.

AI генерирано изображение

След събитията на Майдана и избухването на конфликта в Донбас през 2014 г. сепаратистките движения успяват да завземат и запазят властта в Донецк и Луганск с помощта на Русия. Москва определя намесата си като защита на местното население от насилието на централните власти в Киев.

Според Хамед първоначалното желание на мнозина в източните райони не е било насилствено отделяне, а признаване на техните културни и езикови особености в рамките на децентрализирана Украйна. Авторът твърди, че отказът на централната власт да приеме подобна формула и стремежът всички области да бъдат обвързани с договорения европейски курс допринасят за възникването на сепаратизма. Той подчертава, че без наличието на голямо рускоезично население и хора от руски произход Москва не би разполагала със същия аргумент за намеса в украинските дела. Така историята и географията се оказват препятствие пред евроамериканския план Украйна да бъде включена в западния лагер срещу Русия и Китай.

По оценката на Хамед тази стратегия се основава на силни геополитически съображения, но не отчита начина, по който светът се е променил в историческо и географско отношение след средата на XX век.

Украйна като щит и жертва на Запада

Западната подкрепа за Украйна е представена публично като морален дълг в защита на свободата, международното право и демократичните ценности. Под тази хуманистична и универсалистка реторика обаче авторът вижда класическа война чрез посредник.

В тази конфигурация Украйна изпълнява ролята на човешки и материален щит за западен блок, който не желае сам да плати цената в човешка кръв. Евроатлантическата стратегия се състои в предоставянето на постоянен, но внимателно дозиран поток от оръжия, технологии, разузнавателна информация и финансиране. Хамед твърди, че действителната стратегическа цел, изразявана от редица западни представители в началото на войната, не е пълна украинска военна победа, която според него е непостижима при реалното съотношение на силите. Целта е нанасянето на „стратегическо поражение“ на Русия чрез изтощаване на нейните военни, икономически и демографски възможности. Така украинската армия е използвана за отслабване на руските сили, докато западните държави остават защитени от преките последици на сблъсъка и не изпращат официално своите армии на фронтовата линия.

За украинския народ цената на тази стратегия е огромна. Хамед говори за безпрецедентно демографско обезкървяване и за стотици хиляди млади мъже, загубени във война на индустриално изтощение, напомняща най-тежките периоди от Първата световна война. Украинската икономика е поставена в пълна зависимост от външно финансиране, енергийната и индустриалната инфраструктура е системно разрушавана, а милиони бежанци са напуснали страната. Според автора това поставя под въпрос демографското бъдеще на Украйна за поколения напред.

Образът на Запад, който насърчава трета държава да воюва докрай за неговите геополитически интереси, предизвиква нарастващо неодобрение в останалата част от света, пише Хамед. За него това е доказателство за изчерпването на западната жизнена сила. По критериите на Шпенглер цивилизация, която не може сама да защити позициите си и прехвърля върховната жертва върху периферни народи в замяна на кредити и обещания за бъдеща интеграция, вече е навлязла в своята старческа фаза. Техниката и парите се опитват да заместят отслабналата вяра в собствената историческа съдба.

В този прочит Украйна не е защитената страна, а жертвеният заместител на Запада – щитът, зад който една уморена империя прикрива нежеланието си сама да понесе смъртоносния риск.

От Виетнам до Кабул: история на западните отстъпления

Тезата за неизбежното западно поражение в Украйна Хамед вписва в по-широка историческа последователност. Според него събитията от последните десетилетия показват, че материалното и технологичното превъзходство не гарантира дългосрочна победа, когато моралните и политическите основи на една интервенция са слаби.

Виетнам доказва, че технологично превъзхождаща армия може да бъде принудена да се оттегли от народ, който води освободителна война на собствена територия. Интервенциите в Ирак и Афганистан на свой ред показват неспособността на Запада да наложи чрез сила политическия си модел върху чужди цивилизационни пространства.

Хаотичното оттегляне от Кабул през август 2021 г., когато след 20 години военно присъствие и вложени милиарди западните сили напуснаха страната за броени дни, остава за автора най-яркият визуален символ на тази историческа безпомощност. В Йемен, Иран и африканския Сахел той също вижда продължаващо отстъпление на западното влияние под натиска на местни сили и конкуриращи геополитически центрове.

Едно ново отстъпление в Украйна следователно би съответствало напълно на общото движение на Историята, смята Хамед. Съществената разлика между предишните интервенции и сегашния конфликт се състои в значението, което войната има за противниците.

За Съединените щати и Западна Европа Украйна е война по избор – проекция на геополитическо влияние, осъществявана на хиляди километри от Вашингтон и извън историческите граници на големите западноевропейски държави. Ако подкрепата бъде прекратена заради умората на обществата или изчерпването на финансовите и военните запаси, ежедневното оцеляване на американските, френските или германските граждани няма да бъде поставено под непосредствена заплаха.

Авторът припомня, че Съветският съюз също воюва близо десетилетие в Афганистан. Подобно на Съединените щати във Виетнам, той разполага с огромно технологично превъзходство, но въпреки това е принуден да се изтегли без победа. По-малко от три години по-късно СССР престава да съществува, а Русия наследява неговия ядрен арсенал и статута му на ядрена суперсила. Хамед вижда и в този пример предупреждение какво може да се случи с всяка велика сила, която злоупотреби със своето превъзходство.

Според него обаче настоящият конфликт има съвсем различно значение за Русия. Той се развива по нейните граници и засяга население, което след разпадането на Съветския съюз се оказва в границите на независима Украйна. Разпадането на СССР през 1991 г. е възприемано в Русия като голяма геополитическа катастрофа и загуба на историческото пространство за сигурност. Руската власт, подкрепяна според автора от значителна част от населението, разглежда придвижването на структурите на НАТО до непосредствените граници на страната като смъртна заплаха за нейния суверенитет. Москва смята, че пълно стратегическо поражение в Украйна би могло да предизвика вътрешен политически срив, евентуално разпадане на държавата и окончателно изчезване на Русия като голяма международна сила за десетилетия напред. Поради това конфликтът придобива строго екзистенциален характер. Хамед твърди, че пред подобна заплаха Русия е готова да мобилизира своите човешки, икономически и психологически ресурси, да приеме огромни материални жертви и да превключи икономиката си към продължителен военен режим.

Именно тази асиметрия на волята и жизнените интереси прави според него дългосрочната руска победа неизбежна: силата, която смята, че се бори за собственото си оцеляване, в крайна сметка ще надделее над онази, която рискува единствено част от своето влияние.

Русия, Китай и голямото пренареждане на света

Развръзката на украинската криза обаче няма да остане изолирано регионално събитие. Хамед я разглежда като основен двигател на преминаването от еднополюсен към многополюсен свят.

Това преобразуване според него не е резултат от заговор или единствено от идеологически избор. То е израз на естествен закон за равновесие в международната система. Както природата не търпи празно пространство, така и геополитическата система не може безкрайно да понася абсолютната хегемония на един блок. Възникването и укрепването на руско-китайската ос е представено като механичен исторически отговор на господството на САЩ и техните съюзници.

В това глобално пренареждане Русия и Китай изпълняват различни, но взаимно допълващи се роли. Русия е военният щит и източникът на критични природни ресурси. Като се противопоставя в Украйна на целия западен военно-промишлен потенциал, тя според автора демонстрира, че възможностите на НАТО имат реални граници. Същевременно Русия осигурява на Китай защитен тил, богат на въглеводороди, минерални ресурси и земеделски земи, който трудно може да бъде засегнат от морските блокади, способни да бъдат наложени от западните флотове в Азия.

Китай от своя страна е икономическият, технологичният и финансовият двигател на възникващия нов ред. Пекин възприема запазването на Русия като необходимо условие за собствената си сигурност, тъй като евентуалният руски срив би оставил Китай изолиран срещу възстановен западен хегемонен блок.

Затова, запазвайки официално предпазлива и балансирана дипломатическа позиция, за да защити пазарите си в Европа и Съединените щати, Китай предоставя жизненоважна икономическа подкрепа на Москва. Руско-китайската търговия достига рекордни равнища, руските финансови потоци все повече се пренасочват към юана, а китайският пазар осигурява достъп до компоненти, необходими за руската индустрия.

Това голямо пренареждане намира силен отзвук и сред държавите от Глобалния юг. Според Хамед значителна част от населението на Индия, Африка, Близкия изток и Латинска Америка възприема конфликта през историческата памет за колониализма и едностранните западни интервенции. Много от тези страни отказват да присъединят политиката си към западните санкции. Те виждат във възхода на Русия и Китай историческа възможност за отслабване на финансовия и политическия натиск на Запада и за изграждане на международна система, основана върху държавния суверенитет и многообразието на цивилизационните модели.

В заключение Медждуб Хамед представя войната в Украйна като много повече от териториален конфликт по източните граници на Европа. За него тя е повратната точка, в която се изпълнява присъдата на рационалните закони на Историята.

Западът, останал пленник на своето имперско минало, е повярвал, че може безкрайно да налага волята си. Но цивилизациите са смъртни и се подчиняват на цикли на растеж, застой и упадък, които не могат да бъдат отменени от технологичния напредък. Прилагането на идеите на Освалд Шпенглер към съвременния свят позволява, според автора, да бъдат разсеяни медийните и политическите илюзии. Западът смята, че може да преустрои света по свой образ чрез политически решения, икономически санкции и военна сила, но забравя, че самият той е продукт на Историята. Сега същата тази История започва да му отнема статута на единствен център на света.

Жертвата на украинския народ, използван като елемент от стратегията за разширяване на Европейския съюз и западното влияние, няма да спре прехода към многополюсен ред, заключава Хамед. Русия, която възприема войната като екзистенциална, и Китай с неговата икономическа мощ се утвърждават като противотежест на западната хегемония.

Така пред очите ни се изпълнява историческата прогноза на Шпенглер: западната цивилизация навлиза в заключителната фаза на своя цикъл, а на нейно място възниква епоха, в която равновесието между няколко големи центъра на сила отново ще определя международните отношения.