Войната вече не чука на вратата, тя блъска. Какво ще правиш ти?
Войната не чука, а блъска по вратата. Франция е пред фалит.Милиарди европейски пари текат към Украйна. Тръмп се договори с Пфайзер.
Германия обмисля излизане от еврозоната.Великобритания въвежда задължителна дигитална идентификация.
Геноцидът в Газа продължава, а ЕС го подкрепя.
Зависима и потънала в корупция България може да бъде само жертва в този апокалипсис.
И ще бъде, ако примирено чакаме на ешафода.
Никой няма да помисли за нашите деца, родители, близки, за нашите домове, за мечтите и бъдещето ни.
Стоим на сантиметри от бездната и умуваме- кой е по- прав, по – умен, по- разбирач.
Абсурдно е!
Сигурно за някого ще звучи нелепо в тази ситуация да призовавам за референдум. Това е път, възможност, решение. Истинските революции не са проекти. Не се правят от произведени в чужди лаборатории герои. Не се плащат и не се купуват. Далеч сме от такава революция. Видях по време на протестите юначни мъже които снимаха с телефони жените в първата линия срещу татуираните мутри, преоблечени като полицаи.
С призиви не става. С помпозни заявки за водачество също.
Имаме пътища и вървим по тях. Жалбата до съда в Люксембург, референдума за лева. Вървим и не спираме- защото е изход, светлина, реална възможност.
Тролове има. Държавата пречи. “ Експерти“ вият в проправителствените телевизии. Кал, обиди, клевети.
Но ние вървим – изтръскваме калта, стискаме зъби и продължаваме.
Не е просто подписка за референдум. Поход е – за суверенитет, мир, разкъсване на оковите.
Какъв е твоят избор – да мъдруваш или да подпишеш.
В първия случай няма да съберем нужния брой подписи. Управляващите ще са доволни, Брюксел също, троловете ще захлебят.
Подпишеш ли – има шанс.
Ще има референдум.
Няма да е скърцане със зъби, а юмрук в лицето на властта.
Ще е освобождение, независимост, свобода.Не за мен, не за теб, а за младите светли души, които сега разнасят името на България по света. За да се върнат.
Зависи от теб.
Post Comment