ВРЕМЕ НЕ ОСТАНА, НО СИГУРНА ЗА ВСЕКИ БЪЛГАРИЯ Е ВЪЗМОЖНА! Предложение за предизборна платформа на „БСП-Обединена левица“

Публикуваното по-долу е програмно предложение от автора, а не официален документ на ръководството на „БСП- Обединена левица“. С този текст авторът се включва в дебата за търсене на възможен изход от кризата в левицата и в страната ни.

І. ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ.

Българското общество е в критично състояние, предизвикано от вътрешни и външни

въздействия. Застрашена е устойчивостта на обществената ни система, възможностите и за

управляемост и възпроизводство.

1. Демографско състояние – системата ни убива. Моделът на социално-икономически и

културни отношения, наложен у нас преди 35 години, намали населението на страната ни с близо

2 500 000 души (около една четвърт) с прогнози за намаление с още толкова до 2050 г.

Демографската криза е краен резултат от действието на модела, а не една от причините за

нестабилността, както ни се внушава. Фактът, че част от останалите хора живеят по-добре (за

едните е добре, защото за другите е зле) не оправдава загубата на население. Нищо, че има

целогодишно банани! Общество, в което съществува реална заплаха за живота на неговите

членове, е неустойчиво и застрашено от разрушаване.

. 2. Държавен суверенитет – критично ниско ниво. Нашата държава, като система за

самоуправление на обществото, загуби критична част от суверенитета си (икономически,

финансов, военен, културен, информационен) в полза на външни администрации и вътрешни и

външни групи по интереси. Това я лиши от възможностите да управлява съществени обществени

процеси у нас. Част от актуалните въпроси, които държавата няма суверенитет да реши, са

участието ни в чужди войни, енергийните доставки, социалните неравенства, обществения морал.

3. Държавно управление.

– Народът – от субект към обект на управлението.

По Конституция суверенитетът принадлежи на народа. Той е субект на властта – определя

основите на политическия строй, икономическата политика и външнополитическия курс. Днес

тази логика инвертира – народът не е субект, а обект на властта. Той повече не определя политики.

Вместо това, на него му се предлага да управлява своите предпочитания(емоции и чувства) в

рамките на предварително зададени граници. Тези граници са установени в страната ни по

неолиберален консенсус от стратегическа елитна група хора, в която влизат представители на

големите системни партии, банките, едрите собственици, наднационалната бюрокрация (ЕС, ЕЦБ),

корпоративните медии и академическият елит. Вътре в групата са възможни операционни

разногласия, но по стратегически въпроси консенсусът е нерушим. Всякакво отклонение от

зададените граници се разглежда като заплаха за система за управление и се маркира като

„заплаха за демокрацията“.

– Изборите – от алтернативи към вариации.

„Аз все гласувам, все гласувам, а ми става все по-зле и все по-зле“.

Днес изборите не са сблъсък на алтернативи, а технически процедури по търсене на

варианти вътре в неолибералния консенсус. Никоя от системните партии не предлага радикално

преразглеждане на модела, който доведе до кризите. Всички решения са насочени към технически

мерки – субсидии, зелени инвестиции, цифровизация, социални помощи. Фундаментални

въпроси – кой владее финансовите и производствени активи, ролята на държавата в икономката и

в обществения живот, допустимостта на икономически и политически зависимости от други

юрисдикции, допустимостта на външни влияния върху умовете на хората, премахване на

причините за неравенствата, а не само последствията от тях – остават извън дискусията.

Изборите загубиха своята трансформативна функция и се превърнаха в процедура за

ротация на управленския персонал. Тъй като персоните се селектират в затворената среда нанеолибералния консенсус, в поведението им ние наблюдаваме „политическа инбредна депресия“ с

всички произтичащи последствия за обществото.

– Партиите – брандове, а не носители на идеологии.

Разликата между партиите е в запазените имена, а не в съдържанието. По тази причина

смяна на властта рядко довежда до реални изменения в политиката.

Опозицията има право да съществува, но само ако не поставя под заплаха системата. Ако

партия започне да предлага реални алтернативи по фундаментални въпроси, то веднага я обявяват

за „антидемократична“, „популистка“, „комунистическа“, „фашистка“ и се предприемат действия

по изолирането и. Ако случайно получи власт – организира се минимум „цветна революция“.

Традиционната опозиция, която предлага алтернативни програми и се бори за смяна на

курса е заменена с „конструктивна опозиция“ – такава, която е съгласна да не нарушава елитния

консенсус и да се договаря за „национална стабилност“ в условията на заплахи.

Изброените факти показват, че формата на държавно управление у нас е управляем

плуаризъм – форма на мек авторитаризъм с тенденция към втвърдяване, прикрит с избори,

процедурни ритуали и риторика за ценности. Обещаната демокрация се превърна в набор от

инструменти и институти за съхранение властта на управляващия елит.

4. Народът – смяна на националния културно-смислов код.

Под прикритието на красивите идеи за свобода, либерализъм, демокрация и толерантност в

съзнанието на нацията се размиха основите, отговарящи за целостта на социалната система.

Разрушена беше културата на солидарността, широко се внедри култа към парите, хедонизма,

неограниченото потребителството и социал-дарвинистките представи за човека и обществото. По

този начин способностите на големи маси от населението за съпротивление, самоорганизация и

развитие рязко се понижиха. Формира се национален дух, отричащ държавата и национално-

културните ни традиции. Разрушиха се комуникационните връзки в обществото. Много социални

групи не чувстват своята принадлежност към обществото и проявяват антисоциално поведение.

Информационната война против института на семейството и за отказ от деца формира у хората

дегенеративни модели на поведение.

ІІ. ПРИЧИНИ ЗА КРИЗИСНОТО СЪСТОЯНИЕ.

„Цивилизационният избор„, който направихме преди 35 г., е резултат от териториалната

експанзия на Западната цивилизация за сметка на Православната цивилизация. Разширяване на

влиянието чрез териториални завоювания, търговия, технологии, култура и последващо

присвояване (множество начини) на ресурсите от завладените територии, до голяма степен

определят високото ниво на развитие на държавите от Западната цивилизация от една страна и

незавидното положение на завладените държави от друга страна. Приложеният към нас паразитен

модел на „периферния капитализъм“ (съюз на държави на две скорости) е с вече видими, а не

обещани последствия за страната ни.

ІІІ. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА.

За преодоляване заплахите пред обществото ни и осигуряване цивилизационното му

съществуване и развитие „БСП-Обединена левица“ предлага ВЪЕЖДАНЕ НА НОВ БАЗОВ

ОБЩЕСТВЕН МОДЕЛ, а не корекция на отрицателните резултати от действието на сегашния

модел.

ЦЕЛ НА НОВИЯ МОДЕЛ – ОСИГУРЯВАНЕ НА СИГУРНОСТ И УСЛОВИЯ ЗА

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА НОВИЯ МОДЕЛ

1. Нашето общество е част от човешката цивилизация. Фундаменталните принципи на

общата логика на цивилизацията (колективизъм, приемственост, колективен разум, баланс между

ред и свобода) са абсолютна необходмост за обществата да съществуват, да се развиват и

взаимодействат, а не са въпрос на свободен избор или каприз на тиранията.

Колективизмът, като стратегия за оцеляване, основана на приоритет на интересите на

групата над личните цели, концентрира ресурси и осигурява безопасност. Колективизмът

забранява на хората да се изяждат взаимно, защото при рака на мозъка клетките се изяждат

взаимно и ликвидират целия организъм. Всяка цивилизация се ражда в борбата с индивидуализма

(зооинстинктите) и мярката за успеха на тази борба е и мярка за степента на развитие на

цивилизацията.

Приемствеността е способността на обществото да създава и предава знания и ценности

на следващите поколения чрез език, писменост, традиции и култура. Това превръща натрупания

опит в „Колективен разум„.

Баланс между ред и свобода е постоянно търсене на компромис между личните интереси

на човека и необходимостта да се подчинява на общите правила заради стабилността на системата.

Всеки човек се стреми и има право на лично благополучие и безопасност. Реализация на това

право не трябва да става за сметка на другите хора, които са равностойна част от обществото.

2. БСП-ОЛ приема, че обществото е самоорганизираща се динамична система

стремяща се към равновесие, чиито елементи са хората с техните роли и връзките между тях.

Държавата и моралът, като подсистеми, са инструментите за самоуправление на обществото. При

конфликт на подсистемите предимство има моралът.

Интересите на системата (другите хора) са над интересите на отделните нейни елементи

(индивида). Обратното означава разрушаване на обществената система с отрицателни последствия

за всички нейни членове.

Отношенията между системата и нейните членовете се уреждат с обществен договор – ти

поддържаш устойчивост и управляемост на системата, ние поддържаме твоята лична възможност

относително спокойно да живееш и действаш.

3. БСП-ОЛ счита, че правото на живот е върховна ценност за всеки човек. Това право е

сложен баланс между не ме убиват/аз не убивам. Без живота, очевидно, всички останали

ценности губят смисъл. Това означава, че други права и свободи, които застрашават живота,

трябва да бъдат ограничени. Взаимното съхранение на живота е необходимо и за Колективния

разум, на който хората са носители.

4. БСП-ОЛ приема, че в обществото съществува общо благо (материално и духовно). Това

означава, че всички членове на обществото имат задължения и права да участват в създаването и

ползването на благата. Поляризация по възможностите създава не само ужасни човешки трагедии

в единия край, но и свръх потребление в другия край.

В съответствие с ЦЕЛТА И ОБЩИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ са и вижданията на БСП-ОЛ по

някои съществени актуални проблеми.

1. Военна безопасност – защита на територията, а не войни за чужди интереси.

Историята не е учителка, а надзирателка: тя не учи на нищо, а само наказва за

непознаването на уроците. В. Ключевски

В ход е поредният опит на Западната цивилизация за експанзия на изток. Ще участва ли

България с жива сила не е ясно, но е сигурно, че ще ни струва съществени ресурси.

БСП-ОЛ счита, че участието в завоевателни войни ще донесе много мъка, лишения и

поредната национална катастрофа, възможно със загуба на територии и суверенитет (подобно на

Ньойския договор от 1919 г.). Невежеството спрямо миналото се заплаща с лихви в

настоящето!2. Икономическа безопасност – икономиката за народа ни.

Международното разделение на труда, в което и България участва, е в криза поради

използването му като политически инструмент. „Преструктурираната“ (частично ликвидирана)

икономика не може да обезпечи даже стоките, определени като първа необходимост за човека.

БСП-ОЛ счита, че усилията трябва да са насочени към:

– възстановяване с нацонални инвестиции на родното производство на храни;

– изграждане с нацонални инвестиции на производства, които да компенсират затруднените

международните доставки на стоки от първа необходимост;

– използване в интерес на обществото ни на всички национални енергийни източници и

други природни ресурси;

– държавен контрол върху стратегически, общественозначими и градообразуващи

предприятия;

– възстановяване на общодържавното икономическо планиране с цел ефективно използване

на националните ресурси. Локалното планиране при капитализма на нивото на собствения капитал

е неефективно на обществено ниво. Тази неефективност се компенсира с постоянен грабеж на

чужди ресурси и „разширяване на пазара“. Международните събития показват, че тези

възможности ще бъде ограничени.

3. Конкуренцията – между хората и природата, а не между хората.

Съществен парадокс в държавната политика – от една страна държавата насърчава и не

ограничава конкуренцията(грабежа) за ресурси между хората, от друга страна проявява хуманизъм

и подпомага ограбените да оцелеят още малко (раздава от същата пица, но по-постна). Все пак,

хора сме! Справедливостта, като морална норма, формирана в мнозинството от населението е

„Всекиму заслуженото – кой каквото могъл взел, който не могъл – умрял.“ Вземането е

принудително – от заплаха с глад, студ, болести до пряко насилие. Поддържа се постоянна

несигурност(хаос) в обществото, което улеснява грабежа (ловене на риба в мътна вода). Този

политически парадокс застрашава устойчивостта на обществената система – всеки се бори с

другите за живота си.

БСП-ОЛ счита, че борбата на хората за оцеляване трябва да се води с природата (извличане

на ресурси, необходими за живота и отстраняване на заплахи), а не между хората (отнемане от

другия на придобитите ресурси, в т.ч. и корупционното отнемане). За целта е необходимо

допълнително законодателно и морално ограничаване свободата на човека да присвоява от

другите хора.

4. Доходите – по труда, а не по възможностите.

Неопределеността(хазартността) на свободния пазар и свободата на всеки индивид да

стане богат за сметка на другия води до устойчиво снижение доходите на неуспелите играчи.

Формулата „по-лошо работиш и затова по-малко получаваш“ (доходи според труда) е заменена с

формулата „ти малко получаваш, за да получавам много аз“ (доходи според възможностите).

Благата се присвояват до физическия край на по-слабия – свръхсмъртността от неравенството е

една от причините за демографската криза. БСП-ОЛ счита, че:

– доходите трябва да са по труда, а не по възможностите. Необходимо е ограничаване

свободата (вкл. свободата на пазара) на индивида да присвоява от другите хора;

– социалните доходи на слабите трябва да са достатъчни за относително спокоен живот;

– трябват бързи съдебни производства за присвояванията, преследвани от закона.

5. Здравеопазването – обществено задължение, а не свободно договаряне.

Въвеждане на свободния пазар и конкуренцията в здравната система легализира принципа

„здравеопазване според възможностите ти“ – лошо качество или липсата му въобще за бедните.

БСП-ОЛ счита, че пазарните принципи са недопустими при опазване здравето и живота на хората.

Здравеопазването е обществено задължение, и не трябва да бъде предмет на свободно договаряне.Необходимо е:

– здравните разходи да се поемат от държавата, без допълнително заплащане от болните;

– държавата да поеме изцяло здравните разходи на социално слабите;

– засилен контрол и нормиране на здравната и икономическа дейност в лечебните

заведения, получаващи държавно финансиране;

– увеличаване на разходите за детско здравеопазване;

– увеличаване на разходите за профилактика, карантина и лечение на психичните

заболявания.

6. Националната идентичност – етническа, а не универсална.

БСП-ОЛ счита, че съкращаването на местното население не трябва да се компенсира с

външен приток на хора. Националната идентичност трябва да се изгражда върху етническа

еднородност, чиито позитивно ядро са българите, а не върху универсалисткия модел на

мултикултурализма и глобалното гражданство. Загуба на позитивното ядро означава да се

разтворим в глобалния универсализъм и да изчезнем като държава на тази територия. ХХІ век е

време за проверка на националните модели за устойчивост на държавите!

7. Ниската раждаемост и емиграцията – липса на вяра в бъдещето.

Народите изчезват, не когато се съкращава численоста им, а когато изчезва техният

исторически смисъл. Демографията не е само статистика, а индикатор за вярата на обществото в

своето бъдеще, внушаващо доверие и смисъл. Създаване на вяра в бъдещето е информационен

методологически процес, зависи от политическата воля и не може да бъде решен с краткосрочни

действия. Но може да бъде осъзнат и започнат!

8. Образованието – създаване на обществен човек-творец, а не едномерен човек-

потребител.

Чрез системата на образованието на следващите поколения се предава задължителната

част от Колективния разум – знанията и културно-смисловият код на нацията. От качеството на

образованието зависят качествата на обществото. БСП-ОЛ счита, че:

– образованието трябва да формира разумен човек-творец а не квалифициран потребител.

Стимул са социални лифтове по лични способности, таланти и постижения (меритокрация);

– образованието трябва да формира човек, осъзнаващ значението на обществото и своето

място в него, уважаващ държавата и пазещ национално-културните ни традиции;

– за постигане на горните цели е необходимо, при държавен контрол, да се извърши преглед

и преработка на учебните програми и дейности.

9. Културна политика – съхранение и предаване между поколенията на националното

културно ядро.

Сегашната културната политика на държавата е евроцентристка – провъзгласява и

признава антропологическото превъзходството на западната цивилизация над други народи в

културната сфера, включително над народа на България. Такава културна политика вкарва в

населението ни културен код за малоценност и подчинение – културният код на роба.

БСП-ОЛ ще разработи нова стратегия за културата, основавайки се на следните положения:

– културата – това е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и

емоционални черти на дадено общество или обществена група (културно ядро);

– културите на всички народи, като уникална система от ценности, са равнопоставени. Няма

основание да се срамуваме, че сме българи!

10. Информационна сигурност – разумен държавен контрол.

Под красивата идеята за свободата на словото държавата беше отстранена от контрола на

информационното пространство – загуби своя информационен суверенитет. Заинтересованисубекти, с цел улесняване на грабежа, безконтролно изменят масовото съзнание с използване на

информационни и социално-културни технологии. Това доведе до оглупяване на нацията,

безкритично мислене, лесно манипулиране, разпространение на екстремистки движения,

разпространение на психични отклонения. БСП-ОЛ счита, че държавата трябва да възстанови

информационния си суверенитет (в разумни граници) и като начало:

– да приеме закон за чуждестранните агенти, осветляващ влиянието на външни субекти;

– да приеме ограничения за ползване на социални интернет мрежи от непълнолетни.

11. Климатична сигурност – приспособяване, а не управление на климата.

Климатичните изменения са естествени геофизически процеси. Опитите за управлението

им чрез ограничаване на човешката дейност (убий човек, спаси природата) е класически пример за

присвояване на блага чрез страх. БСП-ОЛ счита, че усилията трябва да са насочени към:

– осигуряване надежността на инфраструктурата – пътища, транспорт, енергийни мрежи,

водоснабдяване, канализация, телекомуникации. Инфраструктурата не е природен дар („мана

небесна“), а е наследена от предишните поколения. Задължение на съвременниците е да я

поддържат, надграждат и предадат на следващите поколения;

– осигуряване надеждност на сградите – нови норми за местоположение и изграждане,

които да съответстват на очакваните климатични изменения.

ІІІ. АЛТЕРНАТИВИ НА ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИЯ БАЗОВ МОДЕЛ.

БСП-ОЛ счита, че алтернативите са две:

– запазване на съществуващия модел с частична компенсация на дефектите му, което ще

доведе до тихо стопяване на българското население и неговата държава на тази територия. Ще

остане надеждата, че след 200-300 г. може да се появи нов Паисий.

– крайно изостряне на нестабилността в обществото, което ще доведе до появяване на

диктатура (еднолична или колективна), която да се опита да спаси народа и държавата. Ще остане

надеждата за свобода и демокрация.

БСП-ОЛ разбира, че предложението за ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВ БАЗОВ МОДЕЛ ще срещне

силна съпротива в част от обществото ни:

– от икономически заинтересовани лица, успели да спечелят от „казиното“ на

конкуренцията и свободния пазар и обезпечат сигурност за себе си и семействата си.

– от хората, убедени от пропагандата, че са обществено независими и самостоятелно могат

да спечелят и обезпечат безопасност за себе си и семействата си (паталогични индивидуалисти).

На тези хора БСП-ОЛ напомня основното правило на сегашния модел: По-силните играчи

отнемат всичко от по-слабите – ако не днес, то утре, ако не тези, то другите.

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Не остана много време пред обществото ни до достигане критичната точка на

неустойчивост и извършване на стихийни нежелани трансформации. Политиките, предлагани от

БСП-ОЛ ще предотвратят това развитие.

Бъдете разумни!

Подкрепете „БСП-Обединена левица“ на предстоящите парламентарни избори!

ВРЕМЕ НЕ ОСТАНА!

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ СПАСЯВА СЕ

София, 23.03.2026 г.

Владимир Гюров

Коментари

коментари