Всъщност, правителството го свали заместникът на заместника на държавния секретар на САЩ за Европа и Азия, който посети Борисов ден преди „падането“
Всъщност истината за „падането“ на правителството изобщо не е там, където медиите и удобната опозиция се опитват да я търсят. То не беше свалено от уличен натиск, нито от парламентарни маневри, нито от шумните декларации на самопровъзгласили се морални стожери. Решението беше взето другаде и много по рано.
Ключовият момент мина почти незабелязано. Посещение на заместника на заместника на държавния секретар на САЩ за Европа и Азия, тих разговор с Тиквата и само ден по късно завесата падна. Никаква драма, никаква демократична буря. Чиста, хладна геополитика, изпълнена по учебник. Но кой да обърне внимание на такива „дреболии“, когато е по удобно да се говори за народно недоволство и спонтанни протести.
ППДБ нямат никаква заслуга за оставката, колкото и да им се иска да си я припишат. Те бяха статисти, както обикновено, шумни, самодоволни и напълно излишни за реалния процес. Същото важи и за GenZ „революционерите“, които си мислят, че с няколко хаштага и истерични клипове в социалните мрежи могат да влияят на властта. Те просто бяха фон, удобен декор за телевизионните камери.
Истинските играчи бяха други. ГЕРБ, Нереза и САЩ. Старият сценарий, прилаган многократно в българската политика. Когато някое правителство стане неудобно или изчерпа полезността си, се дърпа шалтера без излишни обяснения. Местните актьори изпълняват ролите си, а публиката остава с илюзията, че е станала свидетел на нещо съдбоносно.
Особено жалка е ролята на уж опозиционните „патриоти“, начело с варненския циганин и тарикат Костадин Костадинов. Винаги първи пред микрофоните, винаги с готова поза на разобличител, но в ключовите моменти напълно сляп и глух. Или по точно, прави се на такъв. Защото истината не се вписва в удобния му образ на борец срещу системата.
Така че приказките за свалено от народа правителство са просто приказки. Реалността е далеч по прозаична и далеч по цинична. България отново видя как решенията се вземат извън нея, а вътре остават само шумът, лъжата и самодоволството на онези, които искат да изглеждат важни, без да са такива.
Post Comment