Втори като Тодор Живков няма. Човек, който да изгради една държава, та след него да се краде 36 години
Втори като Тодор Живков няма. Човек, който да изгради една държава, та след него да се краде 36 години
Има фигури в историята, които предизвикват крайни емоции – от възторг до ярост. Но има и една по-неудобна истина, която не може да бъде изтрита с лозунги и клишета: мащабът на изграденото се измерва най-добре по това колко дълго „стигат“ плодовете му след края. В този смисъл втори като Тодор Живков няма.
Държава не се строи с речи, а с инфраструктура, индустрия, образование и социална система. През десетилетията на неговото управление България получи заводи, енергетика, напояване, пътища, жилищно строителство, наука и кадри. Изградиха се цели отрасли – тежка и лека промишленост, електроника, машиностроене, селско стопанство с реални обеми, а не само с отчети на хартия. Това не е носталгия, а фактология.
Истинската ирония идва след това. Тридесет и шест години по-късно все още се „усвоява“, „приватизира“, „преразпределя“ и „доизточва“ онова, което е създадено тогава. Заводи бяха продадени за скрап, земя – разпарчетосана, енергетика – превърната в източник на далавери, а социалните системи – в хранилки за посредници. Ако нищо не беше построено, нямаше какво да се краде толкова дълго.
Парадоксът е, че най-шумните отрицатели често живеят именно от наследството, което отричат. Кариери, капитали и влияние бяха натрупани не чрез създаване на ново, а чрез разграждане на старото. Вместо развитие – разпродажба. Вместо стратегия – краткосрочна печалба. Вместо държава – терен.
Да, системата имаше своите тежки деформации, грешки и репресии. Това не се отрича. Но честният разговор изисква да се признае и другото: мащабът на построеното беше такъв, че десетилетия по-късно още храни цели прослойки. Малко управници в историята могат да „се похвалят“ с подобно наследство – дори и негативно оценявано, то се оказа изключително издръжливо.
Затова и изречението звучи толкова провокативно, колкото и вярно: втори като Тодор Живков няма. Не защото е безгрешен, а защото е изградил държава, от която се краде вече 36 години – и все още има какво. Това е диагноза, не възхвала. И тя казва повече за настоящето, отколкото за миналото.
Post Comment