За да съхраним нашата Европа, трябва да се освободим от днешния ЕС!
Доста често тези две понятия се ползват като синоними. А не бива. Ето защо:
– Европа е свобода, многообразие, открити дискусии, където равноправно участват най-различни гледни точки. ЕС е административен диктат, място, където господства една-единствена „правилна“ гледна точка.
– Европа е мястото, където спорят, понякога много ожесточено, но винаги с уважение към другия и със стремеж да бъде намерена истината. В ЕС няма уважение нито към различното мнение, нито към истината. Там има диктат.
– Европа е мястото, където Франция, Германия, Русия, Италия, България, Сърбия, както и останалите европейски държави общуват и никоя не се самовъзвеличава, че била на „правилната страна на историята“. В ЕС господстват разделението и нетърпимостта. Брюксел постоянно ни кара да мразим някого: днес – Русия, утре-Унгария, следващата седмица – някоя друга европейска, а и не само, държава става обект на „петминутката на омразата“
– Европа е Леонардо, Бетовен, Чайковски, Жан Пол Сартр, Виктор Юго, Стефан Цвайг, Лен Толстой. ЕС е Урсула фон дер Лайен, Кая Калас, Фридрих Мерц и дузина едноизмерни прибалтийски чиновници с непроизносими имена.
За да съхраним нашата Европа, трябва да се освободим от днешния ЕС. Европейските държави могат и трябва да си сътрудничат, но без диктата на брюкселското чиновничество. Европа, където са родени най-смислените идеи в историята на човечеството, е преживяла какво ли не. Ще преживее и този ЕС. И ще се възроди по-силна.
Петър Волгин



Post Comment