Заформя се нова газова криза: В Европа отново сме по бели гащи!

Месец август завърши с най-високите средни цени на тока в Европейския съюз за 2026 г.

Ситуацията със запълването на газохранилищата е по-лоша дори от 2021 г.

Към днешна дата последствията от войната в Близкия изток се свързват преди всичко с цената на нефта и горивата за транспорта. Относително по-слабо внимание се обръща на въздействието ù върху пазара на газ. Време е това да се промени.
Европейската комисия бързо обяви, че спасението от цените на фосилните горива се намира в спешната и тотална електрификация. Този план обаче се разбива още при първия си реален тест. Месец август например – въпреки рекордното производство на ВЕИ и новите батерии – завърши с най-високите средни цени на тока в Европейския съюз за 2026 г. А зимата тепърва чука на вратата.
Набеденият виновник – освен изменението на климата, разбира се – отново е природният газ. Макар и да осигурява само 16% от тока на ниво ЕС през август, газът определя цената му в голяма част от денонощието, особено в пиковите вечерни часове. Това обаче е само най-видимото му проявление. Другите негови производни – индустриални цени, отопление, торове, химикали, храни – ще ударят икономиката на ЕС през идващата зима.
Забележете, че средната цена на газа в ЕС през август е 8-10 пъти по-висока от цената в САЩ, 21 пъти по-висока от цената в Канада и с 80% по-висока от петролно-индексираните цени. Междувременно обаче, Катарската газова компания удължи форсмажора по доставките за света до края на октомври, САЩ и Иран отново започнаха да се обстрелват и цената вече достига 73 евро/MWh (около $25/mmBtu!). Такава е и на азиатския пазар, с който се конкурираме за доставки на втечнен природен газ.
Ситуацията със запълването на газохранилищата е по-лоша дори от 2021 г. Към началото на септември, 2026 г. те са пълни само на 65%, като Германия изостава най-много в това отношение. Очакванията на анализаторите са за пик на запълнението от само 72% и излизане от зимата при 12-19% пълни (тоест празни) хранилища. Това са рекордно ниски нива, които гарантират екстремно високи цени на газа – вероятно над 100 евро/MWh и много над това при дълги студени периоди – и съответните цени на тока, отоплението, торовете и т. н. И това има потенциал да продължи не само през зимата, но и през следващия сезон на запълване.
Забележете, че дори относително бедни страни като Индия правят рекордни покупки на втечнен газ през август. Правителството там субсидира торовите заводи, за да може да осигури прехраната на огромното си население. И не са само те.
При примерна цена на газа от 100 евро/MWh газовите ТЕЦ (без когенерация) масово работят при себестойност на горивната компонента от около 165 евро/MWh. Към тях добавяме самоналожената глоба въглеродни емисии от 35 евро/MWh (при цената на квотите от петата графика) и получаваме 200 евро/MWh. Това практически значи, че те ще са на оперативна загуба при цени под 210 евро/MWh, тоест би трябвало да се включват активно само над тях. Тази проста сметка показва какви средни цени на тока можем да очакваме през идващата зима.
Дългосрочното въздействие на такива цени върху индустрията, икономиката и разходите на домакинствата в ЕС е катастрофално. Изпитахме го през 2021-2023 г., но явно не сме си взели никакви поуки, щом днес отново влизаме в подобен сценарий.
Има просто решение и то е ясно видимо в страни като Румъния, Турция, Норвегия и др., които инвестират в собствен добив. Последната новина дори от (зелена) Австрия е, че OMV започва добив от най-голямото ново газово находище там от 40 години. Междувременно в България сме пас. Проектът за конвенционален добив край Генерал Тошево е заложник на екологичната бюрокрация вече десетилетие, а държавата – собственик и основен бенефициент от природните си богатства – до ден днешен си бърка в носа. Изобщо не споменавам останалите възможности.
Това е само един възможен сценарий. За съжаление, той изглежда все по-вероятен на фона на поредната ексалация в Персийския залив. Като се има предвид какво огромно конкурентно предимство осигурява това положение за индустрията (вкл. развитието на изкуствения интелект) в Америка в сравнение с ЕС, Китай, Япония, Южна Корея, не виждам защо Тръмп да желае някаква промяна. А даже не говорим за рекордния износ на втечнен природен газ от американските компании, който расте ежемесечно както в натурални обеми, така и в долари.
Само припомням, че точно преди година се смеехме, когато фон дер Лайен и Тръмп сключиха сделка, която задължи ЕС да купува горива на стойност поне 250 милиарда долара годишно от САЩ. Изглеждаше абсолютно нереалистично и невъзможно. Да, ама май се случва.

Зависимостта на ЕС от Китай: Реално осъзнаване или поредното говорене?

Висшите бюрократи на ЕК явно все пак познават топлата вода

Не мога да повярвам, че еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра е казал всичко това. Всичко по-долу са цитати:
„Европа трябва да приеме по-високи краткосрочни разходи, за да намали зависимостта си от Китай за технологии за чиста енергия…
Забавянето на действията ще направи тази стратегическа уязвимост по-трудна и по-скъпа за преодоляване…
Силната зависимост от китайски производители на електромобили, батерии, соларни панели и системи за съхранение на енергия крие риск Европа просто да замени една стратегическа зависимост с друга – подобно на предишната си зависимост от Русия за евтина енергия…
Във вятърните турбини се вграждат механизми за дистанционно изключване. Шпионажът се извършва в много големи мащаби на европейска територия. Кражбата на интелектуална собственост в най-напредналите ни компании се случва всяка седмица – и така нататък, и така нататък. Това е нещо, което никое правителство и ЕС просто не могат да позволят…“
Висшите бюрократи на ЕК явно все пак познават топлата вода. Какви реални действия следват от това обаче?
По отношение на достъпа до критични суровини например, ЕС явно силно изостава от САЩ. Тук отдавна говорим и целеполагаме – там просто действат. Тук ще цитирам Бернд Шефер, изпълнителен директор на EIT RawMaterials, които представляват индустрията за критични минерали в ЕС: „Наистина се възхищавам на американците, защото те вземат една идея и я реализират, докато ние, европейците, се колебаем, прекаляваме с бюрокрацията, говорим и губим време.“ Европа има нужда от практическа реализация на малкото си смислени политики. А няма такава. Тук успешно се налагат само ограничения…