Защо гръцките гробници отново объркаха кои са кралете

Археологията по тези географски ширини рядко е просто наука за костите и пръстта. Тя винаги е носила със себе си тежкия отпечатък на национални суети, научни кариери и политика. Когато през 1977 година Манолис Андроникос разкопава Гробница II в малкия гръцки град Вергина — древната Еге — той бързо обяви пред света, че е открил непокътнатото последно почивалище на Филип II, бащата на Александър. В продължение на четири десетилетия тази теза бе превърната в канон, преподаван в университетите и отпечатан в тонове пътеводители. Само че всеки, който е прекарал повече от пет минути над анатомичните доклади и теренните дневници, знае, че в тази конструкция винаги е имало пробойни.

През октомври 2024 г. екип от изследователи, оглавяван от професор Антониос Барциокас от Тракийския университет „Демокрит“, публикува резултати, които преобръщат този подреден академичен сюжет. В центъра на вниманието отново се оказа един фрагмент от лилав памучен плат, открит в златен ларнакс в Гробница II заедно с мъжки останки. Химическият анализ и газовата хроматография потвърждават, че става дума за растителни влакна — изключително рядък памук за онази епоха в Средиземноморието — напоени с пурпур от морски охлюви и преплетени с бели ивици. Това е описаният от Ариан и Плутарх сарапис: персийската церемониална туника, носена ексклузивно от Ахеменидските царе. Според историческите хроники Александър възприема този елемент от облеклото едва след като превзема Суза и побеждава Дарий III през 330 г. пр.н.е., налагайки го като символ на новата си империя.

Въпросът, който всеки разумен изследовател си задава тук, е елементарен: как Филип II, заклан от собствения си бодигард Павзаний през 336 г. пр.н.е. в амфитеатъра на Еге, би могъл да бъде погребан с персийска туника, завладяна от сина му шест години по-късно в азиатските дълбини? Физическата реалност на времето и пространствата просто не се връзва. Филип никога не е стъпвал в Персия, нито е виждал такъв тип дреха.

За да разберем какво наистина лежи в земята на Вергина, трябва да слезем от висотата на древните легенди и да погледнем сухото разпределение на костите и суровите металургични факти. Новото изследване на екипа на Барциокас преразглежда палеопатологичните данни на останките в Гробница I, Гробница II и Гробница III. Резултатите, макар и неодобрени от по-консервативното крило в гръцкото Министерство на културата, са анатомично категорични. В Гробница I са намерени останките на мъж с тежка анкилоза на коляното — колянната става е напълно слята в резултат на костна травма, причинена от копейка. Известно е от античните автори, включително от Демостен, че Филип II е имал точно такава тежка куцота след раняване в кучешка битка с трибалите, освен загубеното си дясно око. До този мъж са намерени костите на млада жена и новородено дете. Това напълно отговаря на екзекуцията на последната съпруга на Филип — Клеопатра, и нейното бебе, наредени от Олимпиада веднага след атентата.

Така Гробница II, където е открит въпросният сарапис, автоматично отпада като място на погребението на Филип II. Тя съдържа скелета на друг мъж и жена, но без следи от куцота или тежките физически увреждания, характерни за стария военен ветеран. Всичко това сочи към полубрата на Александър — Филип III Аридей, и неговата съпруга Адеа Евридика. Аридей, който е имал психически увреждания и е ползван за марионетка от диадохите, е убит от Олимпиада през 317 г. пр.н.е. Година по-късно Касандър организира пищно държавно погребение във Вергина, за да легитимира собствения си претенция за македонския трон. Именно Касандър донася обратно от Вавилон личното оборудване, короната, скиптъра и дрехите на мъртвия вече Александър Велики и ги полага в гробницата на полубрат му като символи на приемственост.