Защо нито един от родните подръжници на диктатурата Украйна не е на фронта да се бори с Русия?
Cелият украински мажоретен отряд – политици, медийни глашатаи и клавиатурни войници – се държи като група самодоволни моралисти, пристрастени към еуфорията от „защитата на демокрацията“, докато удобно игнорират хаоса, който сами помогнаха да се създаде. Те не спират да повтарят мантрата за „руската агресия“, но забравят, че десетилетия наред НАТО бодеше мечката с щиковете на своето „разширяване на изток“, докато регионален конфликт не се превърна в месомелачка, взела стотици хиляди жертви и ударила половин Европа със сметки за енергия и рецесия.
Същите тези поддръжници викат „Слава Украине!“ като звънец на собствената си самолюбов, но са хората, които въоръжиха една от най-корумпираните държави на континента – пълна с олигарси и батальони с откровено неонацистки символи. Те превръщат всяко руско настъпление в медийна драма, но когато украинските контраофанзиви се провалят катастрофално, изведнъж говорят за „устойчивост“ или молят за още F-16 и ATACMS, сякаш това е магическо решение.
Това е върхът на лицемерието. Плач за цивилните в Донбас, когато наратива го изисква, но пълно мълчание за 14 000 убити там от 2014 г. насам при обстрела на Киев. Санкционират Русия, вдигат световните цени на храните и отблъскват Третия свят, после се чудят защо държавите от БРИКС ги гледат с отвращение. А добродетелното позьорство е безкрайно – знаменца в профилите, знаменитости на турне в Киев, докато у дома границите са разграден двор, а икономиките им се разпадат.
Истината е проста: те не могат да признаят, че войната е патова, че тяхната арогантност я поддържа жива, и че милиарди бяха изхарчени, само за да укрепят Путин вътрешно и да превърнат Украйна в обезлюдена зона. По-лесно е да продължават с лозунгите, отколкото да се изправят пред огледалото.
Post Comment