Защо тиранозавърът е развил смешно малки предни крайници

Когато разгледаме костната структура на T. rex, първото нещо, което прави впечатление на терен, не са самите пропорции, а конструктивният баланс. При животно с обща маса от 8 до 9 тона и дължина на тялото над 12 метра, всеки килограм кост и мускул налага конкретен физически данък. Черепът на възрастен екземпляр надхвърля 1,5 метра в дължина и заедно с челюстната мускулатура и зъбната система тежи близо половин тон. Ако поставите подобна маса на предния край на двунога лостова система, центърът на тежестта се измества толкова напред, че задните крайници и опашката трябва да извършват огромна допълнителна работа, за да поддържат равновесие.

Анатомичният архив показва, че с нарастването на черепната кутия при късните тероподи предните крайници неизбежно редуцират своята маса. Този процес не е уникален само за семейство Tyrannosauridae. Подобна редукция се наблюдава независимо при абелизавридите в Южна Америка и кархародонтозавридите в Африка. Природата работи с наличната енергия и строителни материали – калций, фосфор и протеини. Когато еволюционният натиск стимулира развитието на челюст, способна да генерира натиск от над 35 килонютона, поддържането на масивни раменни кости и разгъващи мускули става икономически неизгодно за организма.

Години наред в научните среди се прокрадваха хипотези за специфична функционалност на тези метрови крайници. Твърдеше се, че са служили за придържане на плячката или за опора при изправяне от легнало положение. Простата механика обаче демонтира тези теории. Обсегът на предните крайници дори не надхвърля предния ръб на муцуната. За да използва предните си лапи за задържане на обект, гущерът би трябвало вече да е захапал същия обект с челюстта си, което прави функцията на лапите напълно дублираща и физически излишна.