Защо за един римлянин вехторията е била просто боклук, а не артефакт

Обикновено си представяме Александрийската библиотека като тихо, полумрачно убежище на знанието, където спретнати учени в бели тоги разгръщат с благоговение древни текстове. Реалността на логистиката и поддръжката в древния Музеум е била значително по-утилитарна и физически замърсена. Огромният приток на папирусови свитъци, изкупувани от търговски кораби или изземвани от пристанищните власти по заповед на Птолемеите, е изисквал постоянна селекция. Папирусът е органична материя, която в условията на средиземноморска влажност, насекоми и непрекъснато ползване се разпада за няколко десетилетия. За да се поддържа такъв мащабен информационен масив, е била необходима непрекъсната производствена лента от преписвачи.

В сградите на библиотекарите са горели съвсем реални, практични пещи. Когато даден свитък пристигне в Александрия – било то от Атина, Родос или Вавилон – той е бил преглеждан от назначените агенти. Ако текстът е съдържал нещо полезно, той е бил бързо преписван върху пресен материал за пазара или за съхранение. Оригиналът, независимо дали е бил на два дни или на три века, просто е бил хвърлян в огъня. За тогавашния интелектуален елит самата физическа материя на стария папирус е нямала никаква аура. Текстът е бил важен като съдържание, а не като физически обект с археологическа стойност. Никой не е изпитвал сентимент към „ръкописа на автора“, защото съзнанието на античния човек не е било заразено от музейната естетика на XIX и XX век.

Това фундаментално разминаване в логиката се вижда най-добре в отношението към материалните останки. В съзнанието на един образован римлянин от I век преди новата ера историята е била строго персонална и епическа. Той е знаел подробности за Ахил, Хектор или Ромул, защото те са формирали неговия морален и политически кодекс. Но ако същият този римлянин намери при копаене на основа за вила на остров Крит необичаен, грубо изработен глинен съд, той просто би го строшил или хвърлил в най-близкото дере. В неговия мироглед не е съществувала концепцията за променящите се епохи, за развиващите се технологии или за разграничаването на минойската култура от класическа Гърция.