Нещо изглежда се раздвижва в част от европейските столици по отношение на Русия, но засега става дума предимно за словесни сигнали, а не за реални политически промени. Според италианския анализатор Фабрицио Поджи, в публикация за изданието L’Antidiplomatico, остава неясно дали този нов тон е продиктуван от страх Европа да не бъде изолирана от глобалните процеси, или от по-сложни опити за влияние върху бъдещите решения около конфликта в Украйна.

Поджи описва ситуацията като своеобразна политическа игра на взаимно надлъгване, в която засега могат да се регистрират само отделни симптоми. Един от тях е твърдият отказ на украинския президент Володимир Зеленски да прави компромиси по ключови въпроси като териториалните спорове и числеността на украинската армия — въпреки паралелните разговори между украинска, руска и американска делегация в Абу Даби.

Европа между антируската линия и внезапния призив за диалог

В анализа си за L’Antidiplomatico Фабрицио Поджи се позовава на коментар на руския анализатор Владимир Корнилов, публикуван в РИА Новости. Според Корнилов европейските медии наскоро са попаднали в неудобна ситуация, след като са представили като „разкрита истина“ твърденията на Зеленски, че Русия е нарушила договореност със САЩ за спиране на атаките срещу украинската енергийна инфраструктура.

След съвместната пресконференция на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и Зеленски в Киев украинският президент публично се обърна към Доналд Тръмп с призив за реакция срещу предполагаемото нарушение. Британският The Guardian излезе със заглавие, че Москва е обвинена в нарушаване на „сделката на Тръмп“, а датският Jyllands-Posten постави на първа страница: „81 ракети, Тръмп унизен от Путин“.

По думите на Поджи, тази медийна линия се разпространява широко, преди самият Тръмп да заяви, че Русия е спазила договореностите и че Владимир Путин е удържал на думата си. Според Корнилов случаят е показателен не само за пореден провал на западните мейнстрийм медии, но и за факта, че диалогът по същество се води директно между Москва и Вашингтон, докато Киев и европейските столици остават встрани.

Преговорите Русия–САЩ и европейската периферия

Фабрицио Поджи подчертава, че в този контекст изявленията на Марк Рюте в украинската Върховна рада — че след евентуално мирно споразумение европейски контингенти ще бъдат разположени в Украйна — показват откъсване от реалните процеси. Според цитирания от него анализ на Корнилов генералният секретар на НАТО не е запознат нито с детайлите на контактите Путин–Тръмп, нито със съдържанието на разговорите в Абу Даби, нито с паралелните задкулисни консултации на някои европейски държави с Москва.

Показателен за промяната в настроенията е и фактът, че дори сред традиционно твърдо настроените към Русия балтийски държави вече се чуват призиви за възстановяване на директния диалог. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова коментира саркастично, че това е „старата идея да се седне на масата“ — след като, по думите ѝ, те са „уморени да седят под масата“.

Смяната на тона сред западните анализатори

Поджи отбелязва и внезапната промяна в тона на някои западни експерти. Британският „кремлинолог“ Марк Галеоти, който преди 2022 г. твърдеше, че основното оръжие срещу Русия трябва да бъде „смехът“, а по-късно прогнозираше „неизбежното поражение на Кремъл“, сега пише в The i Paper за „Путин на прага на историческа победа“.

Руският преговарящ Кирил Дмитриев обаче предупреждава, че „ястребите от Европа и Великобритания постоянно се опитват да саботират този процес“, визирайки напредъка в разговорите в Абу Даби.

Балтийската тактика и спорът за европейското представителство

Според Фабрицио Поджи внезапните изявления на някои европейски лидери за „открит диалог с Русия“ трябва да се посрещат предпазливо. По думите на Корнилов, цитирани в анализа, Москва умишлено води директен диалог със САЩ, като не допуска европейски фигури като Еманюел Макрон, Марк Рюте и Киър Стармър да влияят върху процеса.

В публикацията се цитира и руският журналист Малцев, според когото европейските лидери изпадат в паника, защото им става все по-трудно да оправдават огромните разходи за подкрепа на Украйна пред собствените си избиратели. Намаляващите бюджети и растящата опозиция в редица държави — особено в Германия — пораждат страх от изборни загуби и разпад на управляващи коалиции.

Какво стои зад европейската „паника“ за мирната сделка

Анализът на Поджи обръща внимание и на позициите на Латвия и Естония. Според канала в Telegram „Kniga Nosovic“, техните предложения не означават реално възстановяване на диалога, а назначаване на специален представител на ЕС за разговори с Русия — ход, който се тълкува като опит за контрол и ограничаване на евентуално сближаване.

По тази логика, ако големи европейски държави като Франция, Германия и Италия започнат самостоятелни контакти с Москва, балтийските страни биха били принудени да се съобразят, но засега залагат на влияние в брюкселските институции.

В заключение Фабрицио Поджи поставя въпроса какво всъщност стои зад внезапните призиви за „преговори с Путин“, след като ЕС продължава да финансира и въоръжава Киев и не крие подготовката си за потенциална военна конфронтация с Русия. Според него самият ход на преговорите е неблагоприятен за украинското ръководство, което многократно е отхвърляло ключови елементи от руските предложения.

Анализът в L’Antidiplomatico стига до извода, че основната цел на Киев и неговите евроатлантически съюзници остава продължаването на войната, а европейските „проблясъци на реализъм“ може да са продиктувани повече от вътрешнополитически страхове, отколкото от реална стратегическа преоценка.