Златото на Крумовград свърши: Какво остана след края на „Ада тепе“

Добивът на злато в рудника „Ада тепе“ край Крумовград приключи и един от най-мащабните минни проекти в региона навлиза във финалната си фаза.

През април 2026 г. тежките машини в открития рудник спират работа, а през юни обогатителната фабрика преработва последните количества руда. За октомври е планирано окончателното запечатване на последната клетка на съоръжението за минни отпадъци.

Така след години на добив започва периодът на закриване, рекултивация и дългосрочно наблюдение на терена.

Историята на проекта започва още през 2009 г., когато дружеството „ДПМ Крумовград“ получава удостоверение за търговско откритие за находището „Хан Крум“.

То обхваща няколко участъка, сред които „Ада тепе“, „Сърнак“, „Синап“, „Скалак“, „Къклица“ и „Къпел“.

През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави концесия за добив за срок от 30 години. Решението предизвиква спорове, включително заради факта, че по това време процедурата по оценка на въздействието върху околната среда все още не е приключила.

Положителното решение по ОВОС е издадено по-късно същата година, а концесионният договор е подписан през април 2012 г. и влиза в сила през март 2013 г.

Съществен въпрос през годините остава и фактът, че концесията е предоставена без открит търг или конкурс, на основание законовата възможност титулярят на търговско откритие да получи право на добив.

Самият проект се развива с капиталови разходи от приблизително 164 милиона долара.

Първият концентрат е произведен през март 2019 г., а официалното търговско производство започва през юни същата година.

Първоначалните икономически прогнози предвиждат годишна преработка на около 775 000 тона руда при средно съдържание от приблизително 4 грама злато на тон.

Очакваното средногодишно производство е около 85 700 тройунции злато, а за целия експлоатационен период прогнозите са за близо 685 000 тройунции.

Проектът е определян като високорентабилен, като предварителните оценки сочат сравнително кратък период за възвръщане на инвестицията.

Именно тук обаче възниква един от основните въпроси: каква част от създадената стойност реално остава за България.

Концесионното възнаграждение е обвързано със стойността на съдържащите се в рудата злато и сребро и с рентабилността на проекта.

Според техническата документация при определени условия минималната ставка е около 1,44 процента.

Компанията през годините съобщава за внесени данъци, концесионни плащания и местни инвестиции, но остава въпросът какъв е окончателният баланс между изнесените природни ресурси и приходите за държавата и местната общност.

Допълнителна особеност е, че в Крумовград не се произвеждат готови златни кюлчета.

Фабриката създава златно-сребърен концентрат, който след това се транспортира в затворени контейнери за последваща обработка в металургични предприятия извън страната.

Това поставя въпроси за контрола върху реалното съдържание на благородни метали във всяка пратка и начина, по който то се удостоверява.

Не по-малко важна е екологичната страна на проекта.

Един от основните природни ресурси за района е река Крумовица. Рудникът разполага с разрешителни, свързани с водовземането и заустването на води, а срокът на едно от разрешителните достига до октомври 2027 г.

Съоръжението за минни отпадъци е проектирано като сухо и дренирано, без постоянно водно огледало.

Изградени са и системи за защита и наблюдение на подпочвените води, включително мониторингови и дренажни кладенци.

Истинското изпитание за тези системи обаче започва именно след края на активния добив.

Сред основните въпроси са как ще се поддържат съоръженията в дългосрочен план, кой ще контролира качеството на водата и какви ще бъдат разходите при евентуални непредвидени проблеми.

Особено внимание привлича и банковата гаранция за дейностите по закриване и рекултивация, която през 2026 г. е в размер на 13,3 милиона евро.

Тези средства трябва да покрият редица дейности, свързани със запечатването на обекта, възстановяването на терена и последващия мониторинг.

Предстои да стане ясно дали тази сума ще бъде достатъчна за всички необходими дейности в дългосрочен период.

До края на 2025 г. компанията отчита приблизително 16,9 хектара възстановени площи, а планът предвижда около 95 процента от засегнатия терен да бъде рекултивиран.

Историята на „Ада тепе“ обаче има и още едно измерение.

Хълмът е известен като мястото на един от най-древните известни златодобивни рудници в Европа, датиращ от късната бронзова епоха.

Част от района е обявена за археологическа недвижима културна ценност.

Преди началото на съвременния добив са проведени спасителни археологически проучвания, финансирани от инвеститора.

През 2015 г. границите на защитената археологическа зона са променени, като площта, необходима за инвестиционния проект, е извадена от нейния обхват.

Това също оставя въпроси за това какво е запазено от древния рудник и каква част от него е попаднала в зоната на съвременния добив.

За Крумовград рудникът имаше и сериозно икономическо значение.

През годините бяха създадени стотици работни места и бяха подпомагани местни компании чрез различни инвестиционни програми.

Проектът даде сериозен тласък на местната икономика в район, който дълго време се бореше с безработица и ограничени възможности за развитие.

С края на добива обаче идва нов проблем.

Част от местните фирми губят един от основните си клиенти, а работните места, пряко свързани с рудника, постепенно ще изчезват.

Затова един от най-важните въпроси вече е какво ще замени минната индустрия като икономически двигател на района.

Обсъждат се идеи част от инфраструктурата на обекта да бъде използвана за туристически, спортни или образователни цели.

След последния тон руда обаче равносметката за „Ада тепе“ тепърва предстои.

Златото е извадено, производството приключва, а сега идва времето да се види какво реално остава за държавата, за Крумовград и за хората в региона.

Истинският край на един рудник не настъпва, когато машините спрат.

Той настъпва тогава, когато стане ясно дали земята е възстановена, икономиката може да продължи без него и обществото е получило справедлива част от богатството, извадено от собствените му недра.