Вие помните ли 11 септември? Атентатите в САЩ? Двете кули, страхът, димът над високите сгради, хората, които търсят близките си… Аз го помня.

Братът на много близка моя приятелка беше там, а аз бях с нея, когато всичко се случи. И усетих ужаса, който смрази кръвта ѝ, когато видяхме какво се случва. Гледахме, слушахме, четяхме. Но бяхме далеч. Твърде близо, като емоция, твърде далеч – за да ни е страх за нас самите.

Днес 11 септември не е просто дата, спомен, годишнина, почит към жертвите. А все по-актуално напомняне, че тероризмът вече е навсякъде около нас.

Оказа се, че „демокрация“ е твърде измислено понятие и се използва само, когато на някого му е изгодно. Светът става все по-лошо и несигурно място за живеене. И за децата ни. Вие имате ли деца? Аз – да, син. И вече се страхувам за него. И си задавам въпроса – защо ги раждаме тези деца като не можем да им осигурим нормална среда, в която да пораснат и да осъществяват мечтите си. Честно. Вие спокойни ли сте?

Аз не. Заради убийствата, които се случват постоянно дори в най-добрите, стари и прехвалени „демокрации“. В т.нар. свободен свят.

Ето, убийството на Чарли Кърк е поредното доказателство.

Както и убийството на украинския модел в САЩ.

Както и убийството на едно холандско момиче от емигрант, който след извършеното се е скрил в бежанския лагер.

Не, не съм спокойна. Заради все по-ясното и отчетливо присъствие на 20-30-годишни арабски мъже в квартала ми, които се събират на групи по 10-12 човека в часовете след 21.00. Оглеждат минаващите и имат нещо много неприятно в погледите.

Не, не деля хората по цвят и раса, но не ми харесва, когато някой навлиза в личното ми пространство и застрашава традициите и разбиранията ми за живота.

А вие спокойни ли сте?

Аз не съм. И да, днес е 11 септември. дали светът си е взел поука, дали се е променил към по-добро? Едва ли. Вижте Израел, Палестина, Непал, Украйна… Примерите стават все повече.

Страх ме е от изкривяването на истината, новините, които отразяват паралелна реалност. Страх ме е от употребата на власт, от подкупността на Темида и от факта, че ако си на правилната страна всичко може да ти се размине. Но ако не си, всичко може тотално да се обърка.

А вие спокойни ли сте. Аз не съм. И ставам все по-неспокойна. Все по-ангажирана с темата за безопасността – моята и на семейството ми. Т.е. вече се замислям как да я осигуря тази безопасност, да я гарантирам или поне запазя донякъде.

Материалът 11 септември не е минало: Тероризмът живее все по-близо до нас е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари