2024: Копейка, защо не подкрепяш Зеленски, Путин ли искаш да дойде? 2025: Риал, защо не подкрепяш Нетаняху, Аятоласите ли искаш да дойдат?
През 2024 година, всеки, който дръзнеше да постави под съмнение безусловната подкрепа за украинския президент Володимир Зеленски, моментално бе заклеймяван като “копейка”, симпатизант на Путин или дори предател. Критичното мислене бе заменено от лозунги, а демократичният дебат – от морална истерия. Основният въпрос към всеки скептик беше: „Путин ли искаш да дойде?“
Само година по-късно, в 2025-а, същите тези гласове на либералния морализъм смениха тоналността. Този път обаче темата е войната в Газа и израелската офанзива, ръководена от Бенямин Нетаняху. Всеки, който дръзне да изрази подкрепа за Израел или да защити правото на държавата да се бори с тероризма, бива обявяван за „фашист“, расист, дори “ционистки колонизатор”. А въпросът към него звучи вече така: „Аятоласите ли искаш да дойдат?“
Тази рязка смяна на моралните компаси разкрива не само идеологическо лицемерие, но и дълбока политическа несъстоятелност. В единия случай – всяка критика към военна намеса се разглежда като предателство. В другия – всяка подкрепа за борба с терора се заклеймява като варварство. И в двата случая – истинският дебат умира, удавен в моралистки театър и истерично сочене с пръст.
Либералният елит, който някога се гордееше с плурализъм, свобода на изразяване и скептицизъм към властта, днес изглежда все по-готов да подменя реалността с идеологически фрази. Той не търси истината, а удобен враг. А когато врагът не е ясен, го създава сам – чрез етикети, кампании за отмяна и морални ултиматуми.
Истинският проблем не е Зеленски или Нетаняху. Проблемът е, че в свят, където всяка сложност се свежда до черно-бели категории – „ако не си с нас, значи си с врага“ – няма място за демокрация, няма място за истина. И най-вече – няма място за мислещи хора.
Post Comment