„Санкциите от ада“ трябваше да стреснат Русия, но разгневиха Китай

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Новият американски санкционен пакет срещу Русия, наричан от свои поддръжници „санкциите от ада“, предизвика остра реакция не само в Москва, но и в Пекин. Причината е, че мерките не се ограничават до руски банки, компании и енергийни структури, а създават възможност за сериозен натиск и върху държавите, които продължават да купуват руски нефт и природен газ.

Според публикацията става дума за закон, приет от Конгреса и подписан от президента Доналд Тръмп на 18 септември. Той предвижда санкции срещу руски длъжностни лица, финансови институции, енергийни и отбранителни компании, както и срещу кораби, свързвани с т.нар. сенчест флот.

Най-чувствителната част обаче е друга.

Законът дава на американския президент правомощие да налага мита до 100% върху вноса от държави, които продължават да купуват руски нефт и газ. Сред най-големите клиенти на Москва са Китай и Индия, което означава, че мярката потенциално засяга огромна част от световната търговия. Първоначално обсъжданият таван е бил дори до 500%, но в окончателния текст е намален до 100%.

Така санкциите, представяни като инструмент за икономически натиск върху Русия, могат да се превърнат и в нов източник на напрежение между САЩ и Китай.

Пекин реагира твърдо.

Китайското Министерство на търговията заяви, че страната последователно се противопоставя на едностранните и вторичните санкции, които нямат одобрение от Съвета за сигурност на ООН или основание в международното право. Китайската позиция е, че нормалните търговски отношения между държави не би трябвало да бъдат обект на намеса от трета страна.

Още по-силно прозвуча предупреждението, че Пекин си запазва правото да предприеме „всички необходими мерки“ за защита на своя суверенитет, икономически интереси и законните права на китайските компании.

Индия също даде знак, че няма намерение безусловно да се подчини на новия натиск. Индийското външно министерство предупреди, че мерките могат да засегнат както отношенията със САЩ, така и международния енергиен пазар. Ню Делхи подчертава, че ще избира доставчиците си според собствените си икономически и енергийни интереси.

Големият въпрос е докъде Вашингтон е готов да стигне.

На теория заплахата от 100% мита е изключително силен инструмент. На практика обаче прилагането му срещу големи икономики като Китай и Индия крие риск от ответни мерки и нови търговски конфликти.

Освен това рязкото ограничаване на руския петрол на световния пазар може да доведе до повишаване на международните цени. Именно затова ефектът на закона ще зависи не толкова от текста му, колкото от това доколко Белият дом действително ще използва максималните предвидени мерки.

Таймингът също е показателен. Законът беше подписан броени дни преди планираната среща между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин във Вашингтон. Това превръща санкционния пакет не само в инструмент срещу Москва, но и в потенциален коз в по-широките търговски преговори между двете най-големи икономики в света.

Вашингтон очевидно се опитва да затрудни приходите на Русия от енергийния сектор. Но паралелно с това новите мерки отварят далеч по-голям въпрос: дали натискът върху Москва няма да ускори противопоставянето между САЩ и държавите, които отказват да променят търговската си политика под външна заплаха.