Европа се готви за война, но иска Русия да изглежда виновна
Европа все по-видимо преминава от политически предупреждения към практическа подготовка за възможен военен конфликт с Русия. Това е основната теза в анализ, представен от „Критично“, който се позовава на италианския журналист Фабрицио Поджи. Според неговия прочит европейските лидери постепенно подготвят общественото мнение за продължителна конфронтация, докато Москва все по-често е представяна като източник на „хибридна война“ срещу континента.
Сред примерите е позицията на френския президент Еманюел Макрон, който предупреждава, че Европа няма да позволи да бъде сплашена и че приписваните на Русия атаки няма да останат без отговор. В същото време руският външен министър Сергей Лавров предупреждава, че евентуален пряк сблъсък между НАТО и Русия би бил съвсем различен от войната в Украйна.
Най-същественото обаче е, че подготовката вече не се изчерпва с политическа реторика.
Германия разработва планове здравната ѝ система да може да приема поне 1000 ранени военнослужещи дневно при евентуална голяма война. Според цитираната информация петте военни болници в страната няма да бъдат достатъчни, поради което в подобен сценарий трябва да бъдат включени и цивилните лечебни заведения.
Паралелно с това европейските държави приспособяват мостове, железопътни линии, летища и друга инфраструктура за военни нужди. В част от страните автомобилни предприятия се преориентират към военно производство, а Финландия и балтийските държави изграждат гранични съоръжения и противотанкови прегради. Провеждат се и учения за реакция при атаки с дронове.
НАТО също обсъжда докъде може да стигне колективният отговор.
В публикацията се цитира неофициална информация, според която сред съюзниците се разглежда възможността определени кибератаки, саботажи и удари с дронове да бъдат третирани като действия, които при достатъчно сериозен мащаб могат да поставят въпроса за член 5 от Северноатлантическия договор. Подчертава се обаче, че няма пълно съгласие по подобен подход.
Именно тук се появява и най-спорната теза на анализа.
Според Поджи и други цитирани автори Европа иска да увеличава военния натиск върху Москва, но едновременно с това не желае да бъде възприемана като страна, започнала пряк конфликт. Затова според тази интерпретация всяка бъдеща ескалация би била представяна като резултат от руски действия, а не като следствие от европейската подготовка. Това е аналитична теза на авторите, а не установен факт или официално призната европейска стратегия
Още по-краен сценарий е описан в документ на руския Институт за изследване на световните пазари. В него се разглежда хипотетичен модел на три фази: първо продължително изтощаване на Русия чрез войната в Украйна и санкции, след това прехвърляне на напрежението към Балтийския регион, а накрая евентуална още по-мащабна военна конфронтация. Самата публикация изрично отбелязва, че това е хипотеза на руски анализатори, а не официален план на НАТО или ЕС.
В този сценарий особено важна роля получават Полша, Финландия, Швеция, Дания и балтийските държави. Като доказателства за нарастващата военна готовност се посочват нови формирования, покупки на военна техника и засилено присъствие на съюзнически сили по източния фланг на НАТО.
Икономическият натиск също е представен като част от по-голямата картина.
Според разглежданата теза санкциите, ограниченията върху търговията и растящите военни разходи трябва постепенно да принудят Русия да отделя все по-голям дял от ресурсите си за отбрана. Това би могло да натежи върху гражданската икономика и жизнения стандарт, а оттам да създаде и вътрешнополитическо напрежение.
От европейска гледна точка подобни военни приготовления обикновено се обясняват с необходимостта от възпиране и готовност за отбрана срещу Русия. В анализите, цитирани от „Критично“, обаче същите действия се интерпретират като част от постепенно преминаване към открита конфронтация.
Точно тази разлика в прочита прави ситуацията толкова опасна.
Едната страна казва, че се въоръжава, защото се страхува от нападение. Другата вижда самото въоръжаване като доказателство, че нападението се подготвя.
А когато две ядрени сили и техните съюзници започнат да тълкуват всяко действие на другия като подготовка за война, рискът от грешна преценка става почти толкова опасен, колкото и съзнателното решение за ескалация
Post Comment