35 години демокрация: Всичко българско и родно: да разпродадем, да откачим, с помия да залеем…
Пазарът на паметта: Как заменихме „българско и родно“ с пластмасов преход
Когато Иван Вазов пише своето завещание към родното слово и земя, едва ли е предполагал, че век по-късно стихът му ще звучи не като патриотичен канон, а като болезнена пародия на реалността. Днес формулата е обърната: сякаш негласният обществен консенсус гласи: „всичко българско и родно – да разпродадем, да преоценим, а останалото да залеем с удобна помия“.
Ако трябва да говорим с езика на фактите – без захаросани лозунги и без брюкселски евфемизми – България от последните три десетилетия е лабораторен експеримент на неолибералната доктрина. Експеримент, чиято цена не се измерва в абстрактни проценти на дефицита, а в обезлюдени села, съсипано образование и систематично подменяна културна тъкан.
Първият удар бе чисто икономически, но с дълбоки психологически последици. Доктрината на т.нар. „вашингтонски консенсус“ и безкритичната приватизация през 90-те години не просто смениха собствеността – те наложиха внушението, че всичко, произведено тук преди 1989 г., е боклук, че родното стопанство е родено недъгаво и единственото му спасение е ликвидацията на безценица. Заводи бяха нарязани за скрап, напоителни системи – изкопани и разпродадени, а плодородната земя – концентрирана в ръцете на шепа зърнопроизводители, живеещи от субсидии. Икономическата база на българското селско стопанство и традиционните поминъци бяха пометени в името на свободната търговия, която на практика превърна страната в пазар за чужди стоки трето качество.
Истинското опустошение обаче настъпи не в цеховете, а в съзнанието. За да оправдае разграбването, преходът се нуждаеше от морално оправдание: внушението, че българинът по рождение е корумпиран, мързелив и неспособен да управлява сам съдбата си. Общественият разговор беше колонизиран от платени фондации и дежурни анализатори, които методично започнаха да третират националната памет като тежест, пречеща на „европеизацията“.
Фактите от хуманитарната сфера говорят сами: Образователната реформа бе сведена до модела „парите следват ученика“, превръщайки училищата в търговски дружества, а учениците – в бройки за финансиране. Класически автори от българското Възраждане и литература бяха подложени на „олекотяване“ и ревизия под предлог за политическа коректност или архаичност. Паметници биват рушени или превръщани в арена на безсмислено идеологическо разделение, докато читалищата в малките градове – някогашният гръбнак на българското самосъзнание – се рушат без отопление.
Когато отнемеш на един народ материалната сигурност и културната опора, остава вакуум. Този вакуум не бе запълнен от високо европейско образование, а от сурогат: чалга култура, хазартни реклами на всяка крачка и безкрайни риалити формати, които промотират посредствеността като най-висока добродетел. В същото време всеки опит да се защити традиционна ценност, национален интерес или местно производство бива моментално етикетиран като „провинциализъм“, „ретроградност“ или „хибридна заплаха“.
Резултатът от това съзнателно или несъзнателно заливане на родното с помия е налице: демографска катастрофа, при която милиони млади хора потърсиха нормален живот зад граница не защото не обичат земята си, а защото институциите им показаха, че тук те са просто излишен разход. Държавата абдикира от базовите си задължения – здравеопазване, достъпно образование, справедливо правосъдие – и остави гражданите да се спасяват поединично.
България не се нуждае от псевдопатриотичен кич, развяващ знамена за евтин пиар, нито от чиновнически неолиберализъм, за който хората са просто статистически единици. Нуждае се от трезв поглед към действителността: народ, който се срамува от корена си и предава паметта си в замяна на илюзорен конформизъм, е обречен не просто да откачи, а тихо да изчезне. За да оцелее „българското и родното“, първо трябва да бъде изчистено от политическата помия на прехода и да му бъде върнато достойнството – чрез законност, защита на труда и истинско уважение към собствената ни история.
Post Comment