Тази туршия с мед остава класика през годините: Хрупкава, ароматна и готова за около 3 седмици

Есента е времето, когато бурканите отново излизат на преден план, а една изпитана рецепта за туршия с мед продължава да печели почитатели. Тя съчетава хрупкави зеленчуци със сладко-кисела саламура, а голямото ѝ предимство е, че може да бъде приготвена според това, с което разполагате у дома.

За туршията могат да се използват зелени и червени камби или по-месести чушки, моркови, карфиол, зеле, зелени домати, краставички, целина и зърна черен пипер. По желание могат да се добавят и няколко скилидки чесън.

Количеството на зеленчуците не е строго определено и зависи основно от броя и размера на бурканите, които искате да напълните. Дори някой от продуктите да липсва, рецептата позволява лесно да бъде приспособена.

За саламурата са необходими:

5 чаени чаши оцет 6%
2 чаени чаши захар
1 чаена чаша мед
1 чаена чаша сол
1 чаена чаша олио
7 чаени чаши вода
по 2 таблетки аспирин за стандартен компотен буркан

Зеленчуците се измиват добре и се нарязват на подходящи парчета. След това се подреждат плътно в бурканите, като между тях се поставят зърна черен пипер, целина и по желание чесън. Добавя се и необходимото количество аспирин според размера на буркана.

Приготвянето на саламурата е изключително лесно. В голяма тенджера се смесват водата, оцетът, захарта, медът, солта и олиото. Сместа се загрява, докато солта, захарта и медът се разтворят напълно.

След това саламурата се оставя да поври около 4–5 минути. Ако от меда се образува пяна, тя може внимателно да бъде отстранена с решетъчна лъжица.

Напълнените буркани се заливат с горещата саламура и веднага се затварят добре с капачките. След това се обръщат с капачката надолу и се завиват с кърпи или одеяло, за да се запази топлината възможно най-дълго и да се получи добър вакуум.

Когато бурканите изстинат напълно, могат да бъдат прибрани на хладно и тъмно място.

Около три седмици по-късно туршията вече е готова за консумация. Зеленчуците остават хрупкави, а саламурата има приятен баланс между сладостта на меда и захарта и характерната киселина на оцета.

Това е от онези рецепти, които лесно се превръщат в семейна традиция и всяка есен отново намират място на трапезата.