85 972 евро по-късно: Какво реално разследва „Извън ефир“ на ППДБ пропагандистката Цънцарова
На 13 март 2026 година на медийния пазар стартира платформата „Извън ефир“. Проектът е представен от Мария Цънцарова като независима журналистическа платформа за разследвания, интервюта, репортажи и политически дебати. Още в първите дни на публичното пространство са заявени ясни и категорични принципи: „Работодатели ще бъдат единствено зрителите“, „Без цензура“, „Без натиск“, „Без икономически зависимости“. На страницата за финансова подкрепа посланията надграждат тази рамка с твърденията: „Имаме прозрачно финансиране и ясен шеф, зрителите“, „Журналистика, която принадлежи на своята аудитория“, „Без реклами. Без задкулисен натиск. Само с твоята подкрепа.“
Тези послания не са просто маркетингов фон. Разследващата журналистика и институционалната независимост са ядрото на аргумента, с който аудиторията е призована да финансира проекта. Зад платформата стои „Фондация за независима журналистика“ (ЕИК 208683735), регистрирана на 10 февруари 2026 г., с представители Мария Цънцарова и Люба Ризова. Обявените пред обществото финансови цели са амбициозни: 50 000 евро за предизборен дебат, 200 000 евро за редакционно пространство, техника и шест месеца работа, 500 000 евро за репортажи в страната и 600 000 евро за една година независимо функциониране.
Към 30 март отчетената сума е 54 285 евро, а проведеният на 14 април предизборен дебат показва, че първото обещание е изпълнено. Към последно проверената публична информация страницата отчита приблизително 85 972 евро и над 1300 поддръжници — сума, която остава значително под първоначално заявените 200 000 евро за шестмесечна работа. Към септември медията разполага с редакционен екип от девет души: Мария Цънцарова, Николай Стайков, Борис Митов, Люба Ризова, Аглая Коцева, Васил Христов, Весела Кисьова, Ралица Гълъбова и Симона Горчева. При извършената проверка обаче не е открита подробна публична разбивка на разходите, възнагражденията, най-големите дарения, евентуално корпоративно или грантово финансиране, структури на приходите или правила за приемане на големи суми.
Този факт сам по себе си не доказва съществуването на скрито финансиране. Но той поставя първия принципен въпрос: ако платформата заявява, че има „прозрачно финансиране“, какво точно означава тази прозрачност и достатъчно ли е показването единствено на общата събрана сума?
Към септември 2026 година официалната рубрика „Разследвания“ на „Извън ефир“ съдържа девет публикации, като три от тях представляват развитие на един и същ казус. През август самите редактори публикуват обобщение под заглавие „Кой има интерес истината да остане скрита? | 5 разследвания на ‘Извън ефир’“. Именно тези пет ключови разследвания предоставят възможност да се провери как изглежда производството на оригинално съдържание през призмата на времето.
В журналистиката няма правило, което да забранява връщането към вече коментирани теми. Понякога вторият репортер успява да открие липсващия документ или да пробие институционалната стена. Но хронологията на събитията показва съществени разминавания между етикета на „собствено разследване“ и реалната предистория на фактите.
На 15 април 2026 г. Борис Митов публикува историята за Деян Димитров — охранител, свързан с главния прокурор Борислав Сарафов. Става дума за тежка катастрофа на пешеходна пътека, след която възрастен човек губи живота си, а първоначалното разследване е прекратено. Резултатът след публикацията е измерим и категоричен. Правосъдният министър Андрей Янкулов разпорежда проверка в Главна дирекция „Охрана“, като официалното съобщение на министерството изрично обвързва проверката с журналистическото разследване на „Извън ефир“. Впоследствие съдът отменя прекратяването на производството, установява се липсата на ключов видеозапис от досъдебната фаза, а разследването е възобновено. „Извън ефир“ продължава да проследява темата. Този случай е силният контрапункт на цялата платформа. Той демонстрира, че „Извън ефир“ притежава капацитета да произведе оригинално разследване с директен и измерим институционален ефект. Именно затова този казус задава рамката на следващия въпрос: ако това е стандартът за оригинално разследване на платформата, колко от останалите им водещи истории отговарят на същия критерий?
На 22 май 2026 г. „Извън ефир“ публикува материал, разглеждащ остър конфликт между ръководството на 43 ОУ и родители, сред които е и прокурор Христина Христова. Срещу директорката Снежина Георгиева е образувано наказателно производство, а платформата проследява ролята на прокурора, движението на преписката и други обстоятелства. Но хронологията разкрива следното: още на 13 февруари 2024 година — повече от две години по-рано — вестник „24 часа“ публикува подробен и задълбочен материал за същия този конфликт. В публикацията от 2024 г. вече са описани същността на спора, подадените сигнали, разследването на Софийската градска прокуратура, договорите за видеонаблюдение, както и проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Основните факти и правният казус не са открити от „Извън ефир“. Редакцията впоследствие доразвива вече известна история и добавя собствена журналистическа работа. Въпросът обаче остава: защо подобен материал е представен пред зрителите сред самостоятелните „разследвания на Извън ефир“, без аудиторията да бъде уведомена, че основният казус е бил предмет на журналистическо разследване две години по-рано?
Материалът на Мария Цънцарова, публикуван на 18 юни 2026 г., засяга загубата на контрол от страна на Ахмед Доган върху ключови фирми и активи, както и твърдението за фалшифициран подпис. „Извън ефир“ демонстрира достъп до официалната жалба на Доган и до частна почеркова експертиза. В същото време хронологията показва, че на 22 и 23 май същата година — близо месец преди публикацията на платформата — адвокат Веска Волева публично и официално заявява пред медиите, че подписът е фалшифициран, че чрез него са прехвърлени дялове, че Доган е отстранен от управлението на ТЕЦ „Варна“ и че съществуват сериозни нарушения около нотариалните заверки. Още през 2024 година разследващият сайт BIRD публикува детайлна информация за част от въпросната собственост и нотариалните мрежи. Следователно главната теза за предполагаемия документ с невярно съдържание и оспорения подпис не е оригинално разкритие на „Извън ефир“. Добавената стойност на платформата се свежда до осигурения достъп до конкретната жалба и експертното заключение. Въпросът тук е принципен: кога доразработването на вече публична и коментирана история се превръща в „наше разследване“ и по какъв начин това разграничение се комуникира с аудиторията?
Този случай представлява най-категоричния пример за хронологично разминаване между публичния образ на ново разследване и реалната предистория на фактите. През юли 2026 г. „Извън ефир“ публикува материал, посветен на над 24 милиона лева, платени от държавна компания за придобиване на вземания, и на ролята на Бисер Лазов в тази схема. Но на 20 септември 2021 година — почти пет години по-рано — „Свободна Европа“ публикува мащабно и разширено разследване под заглавие „Касичката ДКК. Как се става милионер, ако си прокурорски свидетел“. В това разследване от 2021 г. детайлно са описани 24-те милиона, ролята на Държавната консолидационна компания, фирмите „Малаз“ и „Контрадор Трейд“, Николай Орешаров, консултантските дружества, Бисер Лазов и преплетените връзки със свидетели по казуса КТБ. През същата 2021 година вестник „Банкеръ“ също разработва темата, а Mediapool проследява съдебното развитие на казуса през 2024 г. Основната финансова схема, сумата и ключовите участници са публично известни години преди създаването на самата фондация „Извън ефир“. Тук формулировката достига своята най-остра точка: каква е журналистическата логика публикация от лятото на 2026 година да бъде позиционирана като едно от „петте разследвания на Извън ефир“, при положение че цялата конструкция е разкрита и описана още през 2021 година? Предоставените факти не дават основание да се говори за плагиатство или кражба на чужд труд, но хронологията 2021 срещу 2026 година поставя под въпрос оригиналния характер на продукта.
Материалът, публикуван на 30 юли 2026 г., използва масив от документи, извлечени от платформата „КорупцияЛийкс“. Самият документален масив е огласен първоначално от разследващия сайт BIRD, като с него активно работят още медии като Mediapool и „Сега“. Следователно този масив не е ексклузивно придобит или открит от екипа на „Извън ефир“. Освен това съдебното решение за връщане на наказателното производство за допълнително разследване предхожда датата на публикацията на платформата, което изключва възможността институционалният обрат да бъде приписан на този конкретен репортаж. В този контекст възниква логичният въпрос: кое конкретно в тази публикация представлява самостоятелно разследване на „Извън ефир“ и кое е професионална разработка върху общ и вече достъпен документален масив?
За да бъде аналитичният преглед напълно балансиран и коректен, следва да се отбележат и примерите с реална информационна стойност, но с ясно отчетени граници. В разследването на Николай Стайков относно полетите са представени данни за 213 пътувания, представени като непубликуван масив, като са документирани многократни съвместни пътувания на Делян Пеевски с Венцислав Чолаков, Делян Денчев, Александър Ангелов и други лица. Този материал притежава собствена и безспорна журналистическа стойност, но по темата за полетите и свързаността с Пеевски съществува сериозна публична предистория: още месеци, дори година и половина преди излизането на репортажа в „Извън ефир“, същите тези теми, твърдения и политически анализи за полетите и бизнес контактите бяха шумно и систематично говорени, коментирани и поставяни в публичното пространство от Николай Бареков. Когато се анализират аргументите, трябва да се отчете, че основната теза за проследяване на полетите на властта и конкретните лица вече е била зададена дълго преди екипът на Цънцарова да представи масива като новоразработена тема. Освен това е необходимо да се чертае професионална граница: фактът на съвместното пътуване доказва физически контакт и присъствие на един борд. Той сам по себе си, без допълнителни доказателства за финансови транзакции или управленски решения, не доказва скрита собственост, престъпна дейност или конкретна бизнес договорка. Този пример доказва, че платформата не изчерпва дейността си с преработване на чужди архивни материали, но също така подчертава необходимостта от прецизност в дефинирането на изводите.
Тази фактологична картина неизбежно води до по-широкия въпрос за икономическия модел на платформата. Когато разследващата журналистика се превръща в основен търговски и морален аргумент за привличане на обществено финансиране, ролята на аудиторията се променя. Платформата декларира пред своите поддръжници: „Имаме прозрачно финансиране и ясен шеф, зрителите“ и „Без реклами. Без задкулисен натиск. Само с твоята подкрепа.“ Обявените цели от 50 000, 200 000, 500 000 и 600 000 евро поставят финансовите параметри в центъра на публичното внимание. Към последната проверка събраната сума възлиза на около 85 972 евро от над 1300 поддръжници. Въпреки тези призиви за прозрачност, публично достъпната информация не предлага пълна проверка дали даренията от зрители представляват единствения или дори основния източник на финансиране на фондацията. Липсват публични данни за разходването на средствата, за структурата на дарителите, за евентуални корпоративни или грантови постъпления, както и за размера на най-големите финансови вноски. Тук се появява централният въпрос към организаторите: когато зрителят е официално обявен за „шеф“ и е призован да финансира независима разследваща дейност, какъв реален финансов и редакционен отчет получава този „шеф“? Превръща ли се етикетът „разследване“ в успешен инструмент за изграждане на авторитет, разширяване на аудиторията и набиране на средства, чието съдържание в редица случаи стъпва върху чужди разкрития от минали години?
В името на журналистическия баланс и правото на отговор към Мария Цънцарова и екипа ѝ се отправят следните конкретни въпроси:
Как „Извън ефир“ дефинира понятието „собствено разследване“ спрямо практиката да се надграждат чужди теми?
Какво конкретно е новото собствено разкритие в историята за ДКК спрямо мащабното разследване на „Свободна Европа“ от септември 2021 г.?
Какво ново добавя репортажът за 43 ОУ спрямо обстожните публикации по същия казус от февруари 2024 г.?
Каква е оригиналната добавена стойност в материала за Ахмед Доган спрямо публичните изявления на неговия адвокат, направени месец по-рано?
Кои факти в историята за Чакъров са установени самостоятелно от „Извън ефир“ и кои произтичат директно от масивите на „КорупцияЛийкс“?
Съществува ли вътрешно редакционно правило за задължително и изрично посочване на медиите и журналистите, които са работили по същата история години или месеци преди тях?
Колко от разследванията на платформата реално са стартирали от собствен сигнал, вътрешен източник или самостоятелно придобит документ?
Колко от публикациите в рубриката са довели до доказуема и пряка институционална реакция, подобна на случая с охранителя на Сарафов?
Какъв е общият размер на всички приходи, постъпили във „Фондация за независима журналистика“ от нейното създаване до момента?
Съществува ли финансиране извън сумата, визуализирана на страницата за подкрепа?
Получавани ли са корпоративни дарения, институционални грантове или средства от други организации и фондове?
Какъв е размерът на най-големото получено единично дарение от старта на платформата?
Каква сума е изразходвана до момента и за какви конкретни пера (възнаграждения, техника, консумативи, външни услуги)?
Как функционира редакцията при положение, че събраната сума към момента остава значително под първоначално обявената цел от 200 000 евро за първите шест месеца?
Кога ще бъде публикуван подробен и одитиран финансов отчет на фондацията, ако такъв все още не е достъпен за обществеността?
В журналистическата професия няма нищо нередно или упречно в това да продължиш чужда тема. Понякога именно вторият репортер успява да намери липсващия документ, който първият не е могъл да открие, или да даде нов импулс на застояло производство. Проблемът започва тогава, когато вече дълбоко разработена от други медии история бъде представена пред аудиторията просто като „наше разследване“, без ясно да се вижда кой всъщност е открил основните факти и кога във времето се е случило това. А когато същата тази аудитория е призована да плаща финансово именно за оригинална разследваща журналистика, този въпрос престава да бъде дребнаво професионално състезание. Той се превръща в същинска проверка на обещаната прозрачност.
Post Comment