Как една плесенясала „сензация“ се превърна в „новина“ срещу Йотова
Удивително е колко лесно една стара, прашасала история може да бъде извадена от архивите, да бъде представена като сензационно разкритие и за броени часове да залее сайтове, социални мрежи и коментаторски профили.
Точно това се случи с историята за помилването на т.нар. „Ескобар от Петрич“, която внезапно беше свързана с Илияна Йотова и представена така, сякаш става дума за някакъв нов, чудовищен политически скандал.
„Новината“ тръгна от стар материал на „Уикенд“, след което беше подхваната мълниеносно от десетки сайтове и профили. За отрицателно време тя се превърна в истинско цунами от възмущение, обвинения и категорични присъди, произнесени от хора, които очевидно нито бяха проверили случая, нито се бяха опитали да разберат какво всъщност се е случило.
Малко по-късно започнаха да се появяват и далеч по-сериозни коментари и анализи, които подробно разгледаха казуса. От тях стана ясно, че някаква фактическа основа на историята действително съществува, но обстоятелствата са много по-различни от внушението, с което сензацията беше поднесена.
И тук вече проблемът не е само в един вестник или в една публикация.
Проблемът е в невероятната готовност на огромен брой хора да повярват незабавно на всичко, което потвърждава предварителните им политически пристрастия.
Чели, недочели. Разбрали, недоразбрали. Проверили, непроверили.
Уж грамотни, образовани и интелигентни хора се нахвърлиха върху Йотова с настървение, което показва колко лесно общественото мнение може да бъде насочвано само с едно гръмко заглавие и правилно подбрана дума.
Най-тревожното е, че първоначалната сензация почти винаги се разпространява многократно по-бързо от последващото уточнение.
Когато се появи заглавието, което предизвиква гняв, то достига до стотици хиляди хора. Когато на следващия ден някой подробно обясни фактите, процедурите, хронологията и реалните отговорности, тази информация вече почти никого не интересува.
Обществената присъда е произнесена.
Именно това е механизмът, който превръща медиите и социалните мрежи в изключително мощно средство за манипулация.
Не е необходимо една история да бъде напълно измислена. Достатъчно е да има зрънце истина, което да бъде извадено от контекст, преувеличено, натоварено с внушения и пуснато в подходящия политически момент.
След това алгоритмите, партийните страсти и човешкото желание да се възмущаваме вършат останалото.
Всеки, който действително се интересува от случая, може сам да потърси подробните анализи и да види какво, кога, от кого и при какви обстоятелства е било направено.
Много по-интересният въпрос обаче е друг.
Защо точно сега тази стара история беше извадена от архивите?
Кой има интерес тя отново да бъде превърната в политическо оръжие?
И защо толкова много хора приеха сензацията без дори минимално съмнение?
Защото истинският скандал може би не е самият стар казус.
Истинският скандал е колко лесно вече се управлява общественото възмущение.
Едно заглавие е достатъчно.
Една стара история е достатъчна.
Една добре подбрана мишена е достатъчна.
А след това започва познатото шествие на възмутените, които първо споделят и осъждат, а едва след това, ако изобщо го направят, започват да четат.
И това вероятно е най-тъжната част от цялата история.
Не че някой е произвел поредната сензация.
А че толкова много хора доброволно са готови да я превърнат в истина.



Post Comment