Близо 2000 дрона срещу Русия: Новата война поставя ПВО пред огромно изпитание

Масираните атаки с безпилотни летателни апарати поставят Русия пред проблем, който постепенно се превръща в един от основните въпроси на съвременната противовъздушна отбрана. Става дума не само за това дали един дрон може да бъде открит и унищожен, а колко струва неговото сваляне и колко дълго една държава може да поддържа подобна защита.

Според разглеждания анализ, при една от последните масирани операции са били използвани близо 2000 безпилотни апарата, насочени към инфраструктурни и промишлени обекти на руска територия. Авторите твърдят, че нанесените щети са останали ограничени спрямо мащаба на атаката, но случилото се е показало фундаментален проблем.

Евтиният атакуващ дрон може да принуди отбраняващата се страна да използва средство за прихващане, струващо многократно повече.

Именно тук се появява новата математика на войната.

Съвременните масирани атаки с дронове не разчитат непременно всеки апарат да достигне целта си. Големият брой летателни средства сам по себе си се превръща в оръжие. Когато десетки или стотици цели приближават едновременно, системите за противовъздушна отбрана трябва да ги открият, проследят, класифицират и унищожат.

Това натоварва радарите, командните центрове и пусковите установки.

При достатъчно голям брой атакуващи апарати целта може да бъде не само нанасянето на преки поражения, но и принуждаването на отбраната да изразходва огромни количества боеприпаси.

Така дрон, произведен с относително евтин двигател и гражданска електроника, може да бъде атакуван със зенитна ракета, която струва многократно повече.

Този дисбаланс превръща продължителната защита срещу масирани безпилотни атаки в икономически проблем.

Системи като „Панцир-С1“ и С-400 остават изключително важни за защитата срещу различни въздушни заплахи, но използването на скъпи ракети срещу огромни количества евтини дронове поставя въпроса дали този модел може да бъде устойчив в дългосрочен конфликт.

Допълнителен проблем е бързото развитие на самите безпилотници.

В началните етапи на конфликта средствата за радиоелектронна борба се разглеждаха като едно от най-ефективните решения. Логиката беше сравнително проста: ако дронът използва GPS или друга спътникова навигация, сигналът може да бъде заглушен или подменен и апаратът да загуби ориентация.

Но технологията се променя.

Все повече безпилотни системи могат да използват автономна инерциална навигация, която не се нуждае постоянно от външен сигнал. Други разполагат с оптични системи, позволяващи на апарата да сравнява изображенията от камерата с предварително заредени карти на терена.

Така дронът може да продължи движението си дори когато спътниковият сигнал е нарушен.

Използват се и технологии за бързо променяне на комуникационните честоти. Това създава своеобразна надпревара между средствата за радиоелектронна борба и разработчиците на дронове.

Появява се нова версия на заглушаващата система, а след известно време се разработва начин тя да бъде заобиколена. След това защитата отново трябва да бъде модернизирана.

Технологичният цикъл става изключително кратък.

Това означава, че закупуването на скъпо оборудване не гарантира дългосрочна защита. Система, която днес работи отлично, след няколко седмици или месеца може да бъде значително по-малко ефективна.

Затова промишлените предприятия започват да използват и далеч по-прости решения.

Сред тях са метални мрежи, физически бариери и защитни конструкции около особено важни елементи от инфраструктурата. Подобна защита може да бъде поставена около хангари, резервоари, технологични съоръжения или важни компоненти на нефтопреработвателни предприятия.

Но и това струва сериозни средства.

Според посочените в анализа оценки изграждането на защитни метални конструкции около отделен критичен обект може да достигне около 10 милиона рубли. Базова радарна система за откриване на нисколетящи цели може да започва от приблизително 60 милиона рубли.

А това е само началото.

За пълноценна защита на голямо промишлено предприятие са необходими радари, системи за радиоелектронна борба, физически бариери, средства за наблюдение и средства за физическо унищожаване на дроновете.

Ако всяко предприятие трябва да изгражда собствена отделна система, разходите стават огромни.

Именно затова като възможно решение се разглежда създаването на обща регионална мрежа.

Вместо пет съседни предприятия да купуват пет отделни радара, един или няколко радара могат да предоставят информация на всички обекти в района.

Към подобна система могат да бъдат включени граждански и военни радари, оптични станции, акустични датчици и други средства за наблюдение.

Идеята е информацията да постъпва в единен център, който в реално време да предупреждава всички потенциално застрашени обекти.

Така ако радарът на един завод открие приближаващ дрон на десетки километри разстояние, информацията може незабавно да бъде предадена на останалите предприятия по предполагаемия маршрут.

Подобна архитектура би позволила изграждането на многослойна защита.

На голямо разстояние задачата е ранното откриване на целта. След това идва средният защитен пояс, където могат да действат мобилни екипи и дронове прехващачи. Непосредствено около защитавания обект се разполагат средства за последна линия на отбрана, а самата инфраструктура получава физическа защита срещу попадения и отломки.

Но тази концепция създава друг проблем.

Необходимо е гражданските предприятия, охранителните структури и държавните институции да обменят информация практически моментално.

Ако данните от един радар пристигнат твърде късно до съседния обект, предупреждението губи смисъл.

Затова новата противодронова защита все повече прилича не на класическа система от отделни зенитни комплекси, а на огромна цифрова мрежа.

Особено важна роля в нея може да получат самите дронове.

Един от разглежданите подходи е използването на евтини безпилотни прехващачи срещу атакуващи дронове. Вместо скъпа зенитна ракета към целта се изпраща друг малък безпилотен апарат.

Така икономическият баланс може значително да се промени.

Ако цената на прехващача е близка до тази на атакуващия апарат, отбраняващата се страна вече не е принудена да изразходва многократно по-скъпо оръжие за всяка въздушна цел.

Това позволява тежките системи за противовъздушна отбрана да бъдат запазени за далеч по-опасни цели като крилати и балистични ракети.

Друга част от концепцията са мобилните огневи групи. Те могат бързо да бъдат премествани към предполагаемия маршрут на безпилотните апарати и да действат като сравнително евтина последна линия на защита.

Всичко това показва колко дълбоко дроновете променят съвременната война.

Само преди няколко години основният въпрос беше колко модерни зенитни комплекси притежава дадена държава. Днес това вече не е достатъчно.

Масовото производство на евтини безпилотници означава, че защитата също трябва да стане масова, сравнително евтина и способна на непрекъсната модернизация.

Решаващо може да се окаже не кой разполага с най-скъпата технология, а кой може най-бързо да я произвежда, обновява и свързва в обща информационна система.

В този смисъл масираните атаки срещу руска територия показват един от най-големите парадокси на съвременната война. Технологично напреднала противовъздушна система може да бъде поставена под огромно напрежение не непременно от по-сложно оръжие, а от огромно количество сравнително евтини летателни апарати.

Затова следващият етап от надпреварата вероятно няма да бъде просто между дроновете и зенитните ракети.

Той ще бъде между дронове и дронове, между алгоритми и алгоритми, между сензорни мрежи и постоянно променящи се маршрути и технологии.

А основният въпрос ще остане същият: не само дали една въздушна цел може да бъде свалена, а дали това може да бъде направено достатъчно евтино и достатъчно масово, за да бъде защитата устойчива при продължителни атаки.