Болест, и то тежка, е да не можеш да изречеш на глас, че малолетни и непълнолетни деца нямат място при група възрастни мъже

Болест, и то тежка, е да не можеш да изречеш на глас, че малолетни и непълнолетни деца нямат място при група възрастни мъже, които не са им роднини.

Болест е да скачаш на барикадата и да защитаваш педофила Ивайло Калушев. 

Можем ли да постигнем обществен консенсус поне по въпроса, че малолетните и непълнолетните трябва да са при родителите си или, ако се налага, в специализирани ДЪРЖАВНИ институции или приемни семейства, а не при група интелигентни, но извратени възрастни мъже? На този въпрос трябва да си отговорим и да решим накъде ще вървим оттук нататък.

Виждам реакциите срещу извършеното от екипа на политически фалиралия Слави Трифонов. Било самоуправство. Навярно юридически е така. Признак на болест на цялата ни нация е обаче да търпим присъствието на паметник на един педофил.  Изначално не трябваше изобщо да се стига до героизирането на едни извратеняци, така че унищожаването на въпросния е единствената здравословна реакция.

Като общество трябва да стигнем до цялата истина, а тя почти винаги боли. Цялата истина, независимо от и въпреки политическата ѝ окраска.

Автор: Теодор Илиев