Св. Трифон или Трифоновден, известен още като Трифон Зарезан, Трифунувден, Зарезановден (Източна България), Трифон Зарезоя (Пирот, Ниш, Враня, Цариброд), Трифон чипия (Медвен), Трифон пияницата (Охрид и с. Лесидрен, Тетевенско).

Празнува се като първи ден, в който може да се посетят лозята и да започне резитбата им. Без значение от студа, снежните преспи или дъжда, стопаните очаквали с нетърпение тази своя първа, за годината среща с лозето

На този ден лозарите подрязват лозите и ги поливат с вино, за да възстановят отслабените сили на лозето след дългия зимен период.

Кой е бил свети Трифон

Легендата разказва, че още като дете той е имал лечителски сили, а семейството му е било много благочестиво, макар и бедно.

Според християнското учение, съпружеската любов е благословена от Бога, а брачният обет е ненарушим, за което най-добре свидетелстват делата на Христовите велики мъченици, сред които е и свети Трифон.

Способности на лечител

Този светец живял по време на управлението на император Гордиан III, който имал дъщеря, страдаща от неизвестно тогава психично заболяване. Лекарите се опитвали напразно да я спасят, но не успели.

Един ден, според легендата, от нея проговорил зъл дух и казал, че само Трифон може да го прогони.

Тогава императорът заповядал да доведат в двора всички мъже в империята, които били призовани. Тогава Трифон дошъл и успял да излекува дъщерята на императора, за което бил богато възнаграден.

Въпреки това, той продължил да живее скромно, в молитва и раздавал даровете си на бедните.

Той е само на 18 години, когато умира мъченически. Новият владетел, Декиан Траян, изисква от него да се отрече от Христос, което Трифон отказва.

Затова е вързан за кон, след което войниците го влачат бос през тръни и камъни. Въпреки това, той издържа всички мъчения и накрая императорът заповядва да бъде посечен с меч.

Погребан е скромно в село Кампсади във Фригия, където е роден.

Денят на свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря.

През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Защитник на лозарите и ресторантьорите

На този ден лозарите подрязват лозите и поливат лозите с вино, за да възстановят отслабените сили на лозето след дългия зимен период.

А лозарската благословия гласи: „Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всеки пън по чебър!“

На празника мъжете се събират и заедно отиват на лозето, придружени от музиката на кавали и гайди.

Носи се храна, обреден хляб и бъклица с вино. Преди да се зареже лозето всеки стопанин се прекръства три пъти, обърнат на изток. Отрязват се три пръчки от лозата и се поливат с вино.

Поверия

Според народното поверие, ако на свети Трифон вали сняг или дъжд, годината ще бъде плодородна, а ако е ясна, ще бъде суха и неплодородна.

Вярва се също, че след този ден зимата бавно започва да отшумява – на празника си свети Трифон забива кол в земята и снегът започва да се топи.

Този ден се смята от хората за начало на пролетта: природата и най-възвишеното чувство на хората, любовта, се събуждат.

Лозарите казват, че е „редно“ на днешния празник да се отреже поне една лозова клонка и да се полее с вино – за да бъде годината плодородна, а виното сладко от есента.

Според поверието, свети Трифон е пазител на растенията и ги защитава от различни вредители. Обикновено му се молят да защити нивите и лозята от скакалци, гъсеници и други насекоми.

Материалът Честваме свети Трифон: Покровител на лозарите и ресторантьорите. Ако днес вали – това е добър знак! е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари