Чистачка в Парламента: Всеки ден дезинфекцираме с белина стола, на който сяда Лена. Мирише ужасно и това е единственият начин да се справим
Докато депутатите в Парламента обсъждат бъдещето на нацията, зад кулисите кипи друг, не по-малко напрегнат труд – този на чистачките. Една от тях, която пожела да остане анонимна (но я наричаме леля Гинка от Сухата река), се съгласи да сподели шокиращата си история с нас.
„Всеки ден започва по един и същи начин – влизам в залата, подушвам въздуха и разбирам веднага: Лена е била тук“, разказва леля Гинка с примирено въздишане, докато държи кофа, пълна до ръба с белина. „На стола ѝ мирише така, сякаш са се сбили чесън, политически амбиции и евтина тоалетна вода от бензиностанция.“
Според нея, още от началото на настоящия парламент, мястото на определената Лена (чието пълно име не беше споменато, но всички явно я знаят) се е превърнало в „ароматен епицентър“. „Сложихме лавандула, ароматизатор, дори оставих един лимон да се изцежда върху плота, но нищо не помага. Единственото, което върши работа, е белината. Чиста, българска, с характер“, казва чистачката гордо.
На въпроса как се справят с миризмата по време на заседанията, тя се усмихва с тайно удоволствие: „Понякога просто пръскаме малко белина във въздуха и казваме, че е нов вид дезинфекция против популизъм. Депутатите кимат одобрително и продължават да спорят дали да има 20 или 21% ДДС върху кюфтетата.“
Слуховете обаче стигат и до по-високите етажи. Един неназован депутат сподели: „Седнах по грешка на стола на Лена веднъж. След това три дни сънувах кръгли маси с мирис на оцет и крясъци „Дайте ми думата!“. Повече не повтарям.“
Нашият екип, в духа на пълната журналистическа етика, опита да се добере до самата Лена за коментар, но тя беше забелязана да пръска около себе си с дезодорант с аромат на „Победа и Справедливост“, докато се движи уверено между редиците.
Докато депутатите говорят за реформи, бюджет и европейски ценности, леля Гинка продължава да бърше пода и тихо си тананика: „Не ме е страх от закона, страх ме е от Лена и нейната аура.“
И така, в сърцето на българската демокрация, понякога борбата не е само за власт, а и за свеж въздух.
Post Comment