„Циклоп“: странният съветски автомобил, създаден специално за ветераните от войната

След края на Втората световна война милиони съветски войници се завръщат у дома с тежки травми и увреждания. За много от тях нормалното придвижване се превръща в сериозен проблем, а тогавашната инфраструктура практически не е приспособена към нуждите на хората с ограничена подвижност.

Именно в опит да бъде намерено евтино и практично решение в началото на 50-те години в Серпуховския завод в Московска област се появява едно от най-необичайните превозни средства в историята на съветското автомобилостроене.

Малкият триколесен автомобил СМЗ-С1Л бързо получава прякора „Циклоп“ заради единствения голям кръгъл фар в предната си част.

Машината изглежда повече като смесица между автомобил и мотоциклет, отколкото като традиционна кола. Тя има две задни колела и само едно предно, малка каросерия и семпъл салон. Вместо обичайните метални врати и твърд покрив при някои версии се използва брезентово покритие.

Но външният вид далеч не е най-важното.

„Циклоп“ е конструиран специално така, че да може да бъде управляван от хора, загубили крайници по време на войната. Вместо традиционен автомобилен волан е поставено мотоциклетно кормило. Това позволява на ветерани, които не могат да използват краката си, да контролират превозното средство основно с ръце.

Създавани са и различни модификации според конкретното увреждане на водача, включително варианти за хора, които могат да използват само едната си ръка.

Макар автомобилчето да изглежда необичайно и понякога да предизвиква усмивки, отношението към неговите собственици било съвсем различно. Почти всички знаели защо човекът зад кормилото управлява точно такова превозно средство. В огромна част от случаите това били ветерани, оставили здравето си на фронта.

Самият „Циклоп“ обаче далеч не бил съвършен.

Един от най-сериозните му недостатъци била нестабилността. Разположението с едно предно и две задни колела правело автомобила склонен към преобръщане, особено върху лошите пътища и при попадане на предното колело в по-дълбока дупка.

А съветските пътища от онези години определено не улеснявали задачата.

Първата версия имала и сравнително слаб двигател. Максималната скорост била около 30 километра в час, а изкачването на по-стръмни участъци можело да се превърне в истинско изпитание.

През 1956 година моделът е модернизиран и получава по-мощен двигател, което подобрява динамиката и поведението му на пътя. Въпреки това конструктивните ограничения на триколесната машина остават.

Производството продължава до 1958 година. За приблизително шест години са произведени около 20 000 автомобила.

Днес оцелелите екземпляри са сравнително редки и представляват интерес за колекционери и любители на съветската автомобилна история. Някои машини са внимателно реставрирани и продължават да се появяват на автомобилни изложби и срещи на ретро автомобили.

От днешна гледна точка „Циклоп“ може да изглежда примитивен, тромав и дори комичен. Историята му обаче носи много по-дълбок смисъл.

Това е автомобил, създаден не за престиж, висока скорост или комфорт, а за да върне поне част от независимостта на хора, преживели една от най-жестоките войни в човешката история.

И именно затова малкият триколесен „Циклоп“ остава един от най-разпознаваемите и необичайни символи на следвоенното съветско автомобилостроене.

Коментари

коментари