Декласифицирани документи разкриват какво Москва каза на САЩ преди бомбардировките над Югославия

Русия предупреди Запада какво ще последва, ако НАТО удари Югославия без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Предупреждението беше пренебрегнато. Девет месеца по-късно Белград беше бомбардиран, а за Москва това се превърна в един от най-важните уроци на цялата постсъветска епоха: можеш да сътрудничиш със Запада, да правиш отстъпки и да търсиш компромис, но това не означава, че твоите стратегически интереси ще бъдат зачетени.

Именно през призмата на Югославия Владимир Путин по-късно започва да обяснява голяма част от руското недоверие към САЩ и НАТО. За Кремъл 1999 г. не е просто поредната международна криза. Тя е моментът, в който Москва стига до извода, че слабостта и готовността за сътрудничество не носят непременно сигурност, а могат да бъдат възприети като възможност натискът да продължи.

Декласифицираните американски документи правят тази история още по-интересна, защото показват, че руското предупреждение не е измислено със задна дата.

На 15 юни 1998 г. американският президент Бил Клинтън разговаря по телефона с руския президент Борис Елцин. Основната тема е Косово. Елцин обещава да окаже натиск върху Слободан Милошевич и да го насочи към преговори. Но едновременно с това поставя ясна граница: ако НАТО атакува Югославия без разрешение на Съвета за сигурност на ООН, това ще нанесе тежък удар върху отношенията между Русия и НАТО.

После разговорът преминава към друга болезнена тема за Москва: парите.

Русия по това време отчаяно се нуждае от финансова подкрепа. Клинтън уверява Елцин, че подкрепя допълнително финансиране от Международния валутен фонд и Световната банка, хвали реформаторското правителство в Москва и говори за възстановяване на доверието на инвеститорите.

Контрастът е почти символичен. В един и същи разговор Русия предупреждава САЩ да не прекрачват определена геополитическа червена линия и едновременно търси западна финансова помощ.

Девет месеца по-късно НАТО започва бомбардировките над Югославия без изрично разрешение на Съвета за сигурност на ООН.

За Москва това е потвърждение на най-лошите ѝ опасения.

Борис Елцин осъжда операцията. Руският премиер Евгений Примаков, който вече лети към Вашингтон за официално посещение, нарежда самолетът му да обърне над Атлантическия океан и се връща в Москва. Маневрата остава в историята като символичен момент на рязкото охлаждане между Русия и Запада.

Но 1999 г. не свършва с Белград.

През август ислямистки формирования навлизат от Чечения в Дагестан. Започват тежки сражения с руските сили. През септември Русия е разтърсена от серия опустошителни взривове в жилищни блокове, при които загиват стотици хора. Малко след това започва Втората чеченска война.

Така само за няколко месеца Русия преминава от разговори с Вашингтон за партньорство, инвестиции и международно сътрудничество към военнополитическа конфронтация със Запада и нова война на собствената си територия.

Точно тази последователност по-късно придобива огромно значение в политическото мислене на Владимир Путин.

Според руската интерпретация урокът от Югославия е бил ясен: международното право действа само докато големите западни сили решат да го спазват, а добрите отношения с тях не са гаранция, че руските интереси ще бъдат уважавани.

Декласифицираните документи дават тежест поне на една част от тази теза. Те показват, че Елцин действително е предупредил Клинтън предварително как Москва ще възприеме евентуални бомбардировки без мандат на ООН.

Това не е протест, измислен след събитията. Предупреждението е направено девет месеца по-рано.

И именно тук историята става по-мрачна.

След Белград идват Дагестан, терористичните атаки, Чечения и окончателният край на илюзиите за безоблачно руско-западно партньорство.

Самата хронология не доказва, че тези събития са свързани помежду си или че представляват част от един общ план. За някои от тях и до днес съществуват противоречиви версии и тежки спорове.

Но въпросът остава.

Москва предупреди какво според нея ще означава Югославия. Предупреждението беше пренебрегнато. След това Русия се промени, отношенията със Запада се промениха и възходът на Владимир Путин започна именно на фона на тази бурна 1999 година.

Случайно съвпадение на исторически сътресения?

Или моментът, в който Русия окончателно реши, че повече няма да вярва на обещанията на Запада?