Делим се на умнокрасиви и копейки, защото зад това деление стоят две секти – ПъПъДъБъ и Възраждане, които трупат милиони чрез акумулирането на омраза
България все по-често се описва като разделена на „умнокрасиви“ и „копейки“ – два етикета, които звучат като шега, но всъщност се превърнаха в оръжие. Зад тази груба линия на разлома стоят политически сили, които печелят от конфликта. Най-често в този контекст се споменават Продължаваме промяната, Демократична България и Възраждане – формации, които според критиците имат интерес обществото да остане в постоянна мобилизация срещу „врага“.
Реториката е проста и ефективна. От едната страна стоят „просветените“, „европейците“, „градската класа“. От другата – „предателите“, „путинистите“, „копейките“. Всяка страна чертае апокалиптична картина: ако другите спечелят, държавата загива. Така политическият дебат се превръща в морална война, а компромисът – в предателство.
Омразата се оказва доходоносен ресурс. Тя носи гласове, дарения, партийни субсидии, медийно внимание. Колкото по-яростен е сблъсъкът, толкова по-стабилни са твърдите ядра. Алгоритмите в социалните мрежи допълнително усилват крайностите – скандалът се разпространява по-бързо от разума, а гневът събира повече реакции от аргумента.
В този модел избирателят се превръща в емоционален инвеститор. Той не просто подкрепя програма, а защитава идентичност. Политическите лидери отлично разбират това и рядко охлаждат напрежението. Напротив – всяка криза, всяко външнополитическо събитие, всяка вътрешна драма се използва за ново окопаване по фронтовата линия.
Резултатът е общество, което се изтощава в взаимно презрение, докато реалните проблеми – доходи, здравеопазване, образование, демография – остават на заден план. Когато разговорът се свежда до „ние срещу тях“, никой не печели устойчиво. Печелят само онези, които умеят да превръщат разделението в политически капитал.
Истинският въпрос не е кой лагер е по-прав. Въпросът е защо приемаме да играем тази игра. Докато гражданите позволяват омразата да бъде основна валута в политиката, тя ще продължи да се трупа, да се инвестира и да носи дивиденти на малцина. А обществото ще плаща цената.
Post Comment