Древната генетика потвърди първия реален случай на циклопия в археологически останки от Перу
Когато човек прекара десетилетия сред прашните каталози на музеите и изкопите в пустинята Атакама или крайбрежните долини на Перу, започва да гледа на древните общества не през романтичната призма на туристическите брошури, а през суровата статистика на оцеляването, детската смъртност и ограничените ресурси. Обектът Хауранга в долината Палпа не е място за търсачи на златни съкровища, а типично селищно и погребално пространство на културата Наска, процъфтявала в този регион между първи и осми век от новата ера. В тази изключително суха среда, където всяка капка вода от речните корита, спускащи се от Андите, е въпрос на физическо оцеляване, погребалните практики са били подчинени на строга функционалност и традиция. Глинената урна, открита на обекта, представлява стандартен битов и ритуален съд, в каквито са били полагани приблизително една четвърт от всички починали деца на възраст под шест години. В случая обаче керамиката е приютила две тела, положени едно върху друго – практика, която веднага привлича вниманието на физическите антрополози, свикнали да търсят логика в хаоса на древните некрополи.
Докато горният скелет в урната не показва никакви видими отклонения от анатомичната норма за своята възраст, долният разкрива картина, която в миналото лесно би била обявена за фалшификат или ритуална деформация. Измерванията на черепа показват тежка микроцефалия с обиколка от едва осемнадесет сантиметра, пълно срастване на горната челюст и отсъствие на носните кости. Най-фрапиращият елемент обаче е единичната орбита, разположена точно в средата на лицевия дял. В медицината това състояние се нарича циклопия и не представлява отделна болест, а най-крайната и несъвместима с дълъг живот форма на алобарна холопрозенцефалия. Този дефект възниква още в четвъртата или петата седмица от вътрематочното развитие, когато предният мозък на ембриона не успява да се раздели на две отделни полукълба. Когато мозъчната тъкан остане като една обща маса, лицевите структури губят своя биологичен ориентир, очните ябълки не се разделят, а носният апарат или изобщо не се формира, или се изражда в безполезен тръбен израстък над единственото око. В съвременната клинична практика подобна аномалия се среща изключително рядко, приблизително веднъж на сто хиляди раждания, и почти винаги завършва със смърт преди или броени часове след раждането.
Генетичната дисекция срещу митологичните интерпретации
В продължение на столетия подобни находки, когато изобщо са оцелявали до наши дни, са попадали в частни колекции или в задните стаи на провинциални музеи като куриози, които никой не може да обясни научно. В днешния случай обаче лабораторията е свършила работата, която лопатата не може да завърши. Изследователският екип е успял да изолира добре запазена древна ДНК от костната тъкан на двете деца, което само по себе си е сериозно постижение предвид високите дневни температури в южно Перу, които обикновено разрушават генетичния материал. Резултатите пресичат всякакви опити за сензационни спекулации. И двата индивида са от женски пол, но генетичният профил показва категорично, че те не са близнаци, нито дори близки роднини, а са родени от две напълно различни майки. Това поставя интересен логистичен и социален въпрос защо две несвързани деца са били положени в един и същ керамичен съд, но истинският пробив се крие в хромозомния анализ на долното бебе.
Чрез три независими аналитични метода учените са установили без никакво съмнение наличието на трето копие на тринадесета хромозома. В съвременната генетика това състояние е известно като тризомия 13 или синдром на Патау и представлява една от водещите причини за тежка холопрозенцефалия. За първи път в историята на палеопатологията хипотезата за древна циклопия, базирана само на морфологията на костите, получава желязно молекулярно потвърждение. Подобни открития хвърлят съвсем различна светлина върху начина, по който древните хронисти и пътешественици са описвали света отвъд познатите граници, тема, която вече сме засягали при анализа на ранните антични описания на чудовищни раси в края на познатата ойкумена. Когато един древен наблюдател се сблъска с подобна биологична реалност без никакви познания по ембриология, единственият му инструмент за осмисляне на видяното е митът. Тук обаче няма място за омировски великани, а за сурова хромозомна грешка, случила се в утробата на жена от народа Наска преди шестнадесет века.
Източник: pogled.info



Post Comment