Дунав пресъхва, а милиони потъват: Екологична катастрофа и тежки въпроси към институциите
Река Дунав преживява една от най-тежките си кризи от десетилетия, а рекордно ниските водни нива вече имат драматични последици не само за корабоплаването, но и за цели екосистеми по българския участък на реката.
При Русе водният стълб е паднал до минус 91 сантиметра, а при Свищов до минус 75 сантиметра. На места странични ръкави на реката са се превърнали в плитки водоеми, а влажните зони, зависещи от сезонното прииждане на Дунав, остават без жизненоважната вода.
Сред най-засегнатите са природният парк „Персина“, защитената местност „Калимок-Бръшлен“ и биосферният резерват „Сребърна“.
Обикновено през пролетта Дунав залива тези територии и създава условия за размножаване на риби, безгръбначни и редки птици. Тази година обаче така наречените „черешови води“ почти не са дошли.
В „Персина“ например заливането е продължило само около седмица вместо обичайните седмици и месеци.
Последиците вече са видими.
При високи температури водата в затворените водоеми бързо губи кислород, а това застрашава рибите и всички животни, които зависят от тях.
Особено тревожни са данните за есетровите риби. В ключови наблюдавани райони не са регистрирани новоизлюпени есетри през размножителния сезон.
Това е сериозен сигнал за бъдещето на видове, които и без това са критично застрашени.
Проблемите не спират до рибите.
Пеликани, корморани, чапли и други птици също губят естествената си хранителна база и местата за гнездене.
Особено драматична е ситуацията в „Сребърна“.
През 2026 година къдроглавите пеликани не са загнездили в резервата, което се свързва със силното пресъхване и влошаването на условията.
През юли в района беше обявено частично бедствено положение и започна аварийно изпомпване на вода от Дунав към езерото.
За целта са отпуснати близо 200 000 евро за помпи, гориво и извънредни дейности.
За около два месеца и половина по този начин са прехвърлени приблизително три милиона кубични метра вода.
Тук обаче възниква големият въпрос: защо изобщо се налага използването на временни дизелови помпи?
Само преди няколко години беше изпълнен европейски проект за нов западен захранващ канал към „Сребърна“. Идеята му беше именно да осигури по-добро водоснабдяване на резервата.
Днес обаче каналът е практически неизползваем при толкова ниски нива на Дунав.
Това поражда сериозни въпроси за начина, по който е бил проектиран, за заложените височини и за това дали съоръжението е било съобразено с реалните и бъдещите нива на реката.
Вместо проблемът да бъде окончателно решен, сега се обсъждат нови инвестиции.
Сред вариантите са изграждане на постоянна помпена станция и удълбочаване на езерото, като общата стойност може да надхвърли 4 милиона евро.
Така се стига до парадокса, при който вече вложени милиони не решават проблема, а се подготвят нови многомилионни разходи.
Успоредно с това се засилва и друг спор.
Корабоплавателният сектор настоява за по-мащабно драгиране и инженерни намеси по Дунав, за да бъде гарантирана целогодишната плавателност на реката.
Природозащитници обаче предупреждават, че прекомерното удълбочаване и изправяне на речното корито може допълнително да откъсне реката от заливните ѝ тераси и да ускори изсушаването на влажните зони.
Така се сблъскват два различни интереса.
От едната страна е нуждата от сигурен транспортен коридор и нормално корабоплаване.
От другата е необходимостта Дунав да остане жива река, свързана с островите, ръкавите и заливните територии около нея.
Критиките към институциите са свързани и с липсата на достатъчно ранна реакция.
Още през пролетта ниските снежни запаси в Алпите и Карпатите са подсказвали, че през лятото може да се стигне до сериозно маловодие.
Въпреки това кризисните действия започват едва когато проблемът вече е очевиден.
Ситуацията по Дунав все повече се превръща не просто в климатичен, а и в управленски тест.
Защото сушата не може да бъде спряна с административна заповед, но последиците от нея могат да бъдат ограничени с правилно планиране, работеща инфраструктура и навременна реакция.
А когато за едни и същи проблеми години наред се отпускат нови и нови средства, логично възниква въпросът не само колко струва спасяването на Дунав, а и колко ефективно се харчат тези пари.
Ако тенденцията към ниски води продължи, залогът вече няма да бъде само съдбата на отделни резервати.
Залогът ще бъде бъдещето на цяла екосистема по северната граница на България.
Post Comment