Белинташ крие тайна на 5000 години: Дронове и 3D модели разкриват древна астрономическа система
Белинташ отново привлича вниманието с твърдения за изключително древни астрономически познания, закодирани в самата скала. Ново изследване, цитирано от „Свободния информационен канал“, разглежда родопското плато не просто като тракийско светилище, а като сложно съоръжение, използвано за наблюдение на небесни явления още преди около пет хилядолетия.
Според публикацията международен изследователски екип, ръководен от инж. Георги Огнянов, е приложил съвременни технологии като дронове, фотограметрия и триизмерно моделиране, за да картографира с висока точност релефа на скалния комплекс.
Полученият 3D модел е позволил да бъдат анализирани стотици вдлъбнатини, канали, площадки и други структури, разположени върху платото.
Особено внимание привличат над 260 скални ямки, които от години са обект на различни теории. В миналото някои ги свързваха със звездни карти, мистични символи и дори с извънземни цивилизации.
Новото обяснение е далеч по-прагматично, но не по-малко впечатляващо.
Според изследователите част от тези ямки вероятно са служили за поставяне на дървени колове или визьори, чрез които древните хора са наблюдавали изгревите на Слънцето в определени дни от годината.
Компютърни симулации показват, че част от ориентациите съвпадат с посоките на изгрева при лятното слънцестоене и равноденствията.
Това би означавало, че Белинташ е използван като своеобразна астрономическа площадка и календар.
Изследването обръща внимание и на околния релеф. Според авторите самите планински върхове са могли да бъдат използвани като естествени ориентири.
Един от изчислените вектори към изгрева по време на лятното слънцестоене сочи към Сини връх. Археологически находки от района допълнително подхранват теорията, че различни свещени места в Родопите може да са били свързани в обща система.
Любопитна е и хипотезата за многобройните близко разположени ямки.
Според изследването те може да са резултат от необходимостта наблюдателните точки постепенно да бъдат премествани заради бавното изменение на положението на земната ос.
Ако тази интерпретация е вярна, това би означавало, че Белинташ не е използван само от едно поколение, а е функционирал като място за наблюдения в продължение на много векове.
На платото има и два големи кръгли басейна, издълбани в скалата, както и канали за вода, площадки и структури, които се свързват с ритуална дейност.
Според една от хипотезите водата в басейните може да е имала не само ритуално значение, но и да е използвана при наблюдения на отраженията на небесните тела.
Археологическите находки също показват, че мястото е било използвано дълго време.
Сред откритите предмети се споменават керамика, бронзови върхове на стрели и сребърна оброчна плочка, свързвана с тракийския бог Сабазий.
Това подсказва, че по-късните тракийски общности вероятно са възприели вече съществуващото свещено пространство и са го включили в собствените си религиозни практики.
Особено важна роля в новото проучване има дигиталното картографиране.
Чрез дронове и специализиран софтуер е създаден подробен пространствен модел на целия комплекс. Подобен подход позволява различните структури да бъдат измервани и сравнявани с точност, която традиционните теренни наблюдения трудно могат да постигнат.
Освен за научни изследвания, 3D моделът може да има и друга важна функция.
Белинташ е изложен на ерозия, климатични въздействия и силен туристически поток. Дигиталният модел създава своеобразно копие на паметника, което може да бъде използвано за наблюдение на бъдещи промени и увреждания.
Въпреки сензационните интерпретации около Белинташ, много въпроси остават отворени. Част от формите по скалата могат да имат естествен произход, а други очевидно са резултат от човешка намеса.
Затова най-интересният въпрос тепърва ще бъде обсъждан: докъде се простират реалните астрономически познания на древните хора, обитавали Родопите?
Едно обаче изглежда сигурно. Белинташ далеч не е просто необичайна скала в планината.
Това е място, използвано от хора в продължение на хилядолетия, в което религия, наблюдение на природата и познание за небето вероятно са били неразривно свързани.
И ако бъдещите изследвания потвърдят част от тези хипотези, Белинташ може да се окаже един от най-интересните праисторически астрономически комплекси на Балканите.
Post Comment