Големият разпад не е в икономиката, а в поведението ни

Големият разпад не е в икономиката, а в поведението ни

Светът постепенно става по-малко религиозен, но истинският проблем не е в празните храмове. Много по-дълбоката промяна се случва в начина, по който хората започнаха да възприемат успеха, морала и отношенията помежду си.

На мястото на старите ценности все по-често застава една нова религия: парите.

Пазарът се превърна в своеобразен храм, а натрупването на богатство на всяка цена в мерило за човешки успех. Не е важно как си спечелил, важно е колко имаш. Не е важно какви последствия остават след действията ти, ако финансовият резултат е добър.

Разбира се, религиозността никога не е била автоматична гаранция за почтеност. Човек може да посещава храм всяка седмица и въпреки това да се държи безскрупулно.

Проблемът е друг.

Когато старите морални правила отслабнат, а на тяхно място не се появи друга обществена ценностна система, празното пространство много лесно се запълва от култа към печалбата.

Тогава всичко постепенно започва да се оценява в пари.

Човешкият труд има цена. Природата има цена. Здравето има цена. Войната има цена. Дори човешкият живот започва да се разглежда през икономическата изгода.

Показателен пример е реакцията на американския телевизионен проповедник Пат Робъртсън след убийството на журналиста Джамал Хашоги през 2018 година.

Вместо моралният въпрос да бъде поставен на първо място, в публичния разговор се появи аргументът за огромните оръжейни сделки със Саудитска Арабия, работните места и икономическите интереси, които могат да бъдат засегнати.

Именно тук проличава промяната.

Когато икономическата изгода започне да се използва като аргумент за пренебрегване на човешкия живот, вече не говорим единствено за пазарна икономика.

Говорим за общество, в което пазарната логика постепенно завладява пространства, които някога са били запазени за морала.

Това се вижда и в отношението към труда.

Социалната справедливост, солидарността и правата на работещите все по-често се разглеждат не като фундаментални елементи на едно стабилно общество, а като пречка пред ефективността и печалбата.

Работникът се превръща в разход.

Заплатата е разход.

Социалната защита е разход.

Почивката е загубено производствено време.

В същото време печалбата се приема като безусловна ценност, която не се нуждае от морално оправдание.

Оттук започва истинският разпад.

Не непременно по улиците и не непременно в институциите. Той започва в начина, по който възприемаме другия човек.

Когато гледаме на него единствено като на клиент, конкурент, служител или възможност за печалба, обществената връзка постепенно изчезва.

Хората престават да бъдат общност и се превръщат в участници на един огромен пазар.

Всеки продава нещо.

Някой продава труда си. Друг времето си. Трети знанията си. Четвърти влиянието си.

А понякога се продават принципи, убеждения и мълчание.

Глобализацията допълнително засили този процес.

Капиталът може да се премества почти мигновено между държавите, докато обикновеният човек остава свързан с мястото, в което живее, работи и отглежда децата си.

Една голяма корпорация може да премести производство, ако разходите станат неудобни.

Работникът не може толкова лесно да премести живота си.

Така балансът на силите постепенно се нарушава.

Когато общественият договор започне да се измерва единствено чрез финансовата изгода, неизбежно възниква въпросът докъде може да стигне тази система.

Защото нито една общност не може да съществува само върху конкуренция.

Необходимо е доверие.

Необходима е солидарност.

Необходимо е усещането, че съществуват правила, които важат дори когато нарушаването им носи печалба.

Истинският проблем на нашето време може би не е липсата на религия, нито технологиите, нито дори глобализацията сама по себе си.

Проблемът възниква тогава, когато обществото престане да признава граница между това, което може да донесе печалба, и това, което е морално допустимо.

Защото пазарът е великолепен инструмент за определяне на цената на стоките.

Но той не може да определи цената на човешкото достойнство.

И когато започнем да очакваме от него да го направи, големият разпад вече е започнал.