В далечния север на Пакистан, в планинската долина Хунза, разположена в региона Гилгит-Балтистан, има народ, който живее до 120 или 130 години.

За някои от тях се казва, че са отпразнували 145-ия си рожден ден. Рожден ден преди да напуснат този свят.

Точният брой години е трудно да бъде определен. Хунзите нямат актове за раждане или доказателства за тяхната жизненост.

В останалата част на Пакистан продължителността на живота е 67 години.

Но на „покрива на света“, в изолираната пустош на Хималаите, царуват съвсем различни закони на живота и смъртта.

Изследователите са наблюдавали, че жените могат да забременеят много късно, в 60-те си години и нагоре, и се смята, че не се разболяват от рак.

Учените търсят обяснение, свързано с околната среда и диетата.

По-малко месо, повече плодове

Хунза пият вода от ледници, отглеждат собствена храна и тъй като са откъснати от близките градове, не ядат нищо преработено.

Кайсиите често са в менюто им, а по време на гладуване пият само пресен сок и ядат семена от този супер-здравословен плод дни или дори месеци.

Месото не е в менюто им всеки ден, доминират зърнени култури и зеленчуци. Практикуват йога, дихателни упражнения и медитация.

Произходът им е обвит в мистерия.

Имат по-светла кожа от всички съседни народи, а езикът им (бурусаски) е по-близък до баския, отколкото до който и да е друг език около тях.

Говори се, че са потомци на войниците на Александър Велики, които не са могли да го следват, затова решили да останат в Хималаите.

Материалът Хунза: Тайната на дълголетието на хората, които живеят над 120 години е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари