Яйцето като символ
Великденските яйца били носени на църковната служба. И когато свещеникът кажел „Христос Воскресе!”, хората излизали от храма и се сборвали с яйцата.
Отговяването от поста ставало именно с великденско яйце.
Когато чупели първото яйце, всички казвали: „С яйце съм си затворил устата, с яйце я отварям”. Някъде пък съществувала традицията първото великденско яйце да бъде счупено вкъщи и разделено от стопанина на всички членове на семейството.
В някои краища на страната първото боядисано в червено яйце се пази цяла година… Това е т. нар. велико яйце.
Рано сутринта на Велики четвъртък стопаните дебнели кокошките и първото снесено за деня яйце било и първото боядисано в червено.
С него бабата натривала бузките на децата, за да са живи и здрави. После го слагали пред иконата и то стояло там до следващия Великден.
Когато заваляла градушка, изнасяли яйцето навън в двора, за да спре градушката.
Ако някой се разболеел, яйцето било използвано като цяр. В края на годината счупвали яйцето и гадаели по него.
Ако е изсъхнало и не се е развалило, всички в къщата ще са здрави – хората и животните, а урожаят ще е добър.
Ако яйцето било развалено и почерняло, означавало, че предстоят нещастия, болест, дори смърт.
Народът обаче твърдо вярвал, че това яйце, снесено точно на Велики четвъртък, нямало как да се развали!
Материалът Яйцето като символ е публикуван за пръв път на Животът е любов.
Post Comment