Зарежда се...

Как изгоря Софийският цирк: пожарът от 1983 г., който промени българското цирково изкуство

Софийски цирк

Как изгоря Софийският цирк: пожарът от 1983 г., който промени българското цирково изкуство

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На 25 септември 1983 г. София става свидетел на един от най-запомнящите се пожари от времето на социализма. Пламъци обхващат сградата на Софийския държавен цирк и за кратко време унищожават един от символите на българското цирково изкуство.

Само седмица по-рано, на 17 септември, в цирка е премиерата на спектакъла „Мокър от дъжд не се бои“. Представлението е съвместна продукция на Главна дирекция „Български циркове“ и редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио.

В спектакъла участват едни от най-популярните български актьори по онова време. Сред тях са Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Константин Коцев, Мариана Аламанчева и Татяна Лолова. Лолова дори представя комедиен номер с дресура на „три тигъра“.

Премиерата преминава с голям успех. Никой не предполага, че само осем дни по-късно сградата ще бъде унищожена.

Пожарът избухва в неделя. Свидетелствата за продължителността му се различават. Според едни огънят бушува около 20 минути, според други почти два часа. Пожарните екипи пристигат приблизително 40 минути след началото на бедствието.

Въпреки мащаба на пожара няма загинали или ранени.

Сред хората, които случайно се оказват наблизо, е фотографът на вестник „Поглед“ Иван Григоров. Той работи в редакционната лаборатория на улица „11 август“, когато излиза да си купи сандвичи и забелязва огромен облак дим.

Първоначално предполага, че гори районът около храма „Света Неделя“, но скоро разбира, че пламъците идват от цирка.

Григоров грабва фотоапарата си и започва да снима. Успява да заснеме два филма откъм задната страна на сградата, след което се премества отпред.

Там обаче се сблъсква със служители на МВР. Пожарникари и цивилни служители започват да го гонят и да му забраняват да снима. Двама униформени дори изваждат наполовина заснет филм от фотоапарата му и го конфискуват.

Фотографът обаче успява да скрие останалите филми в джоба си. Именно благодарение на тях до днес са запазени едни от най-известните кадри от пожара.

Спомените от онзи ден са драматични. Около горящия цирк се събират множество хора. Руски дресьори плачат за кучето си, останало в пламъците, а в определен момент водата за гасене започва да не достига.

Очевидци разказват и че противопожарните кранове в самата сграда не са работели.

Около цирка случайно минават и двама журналисти – главният редактор на „Поглед“ Любен Генов и чешкият му колега Зденек Храбица, ръководител на списание „Свет в образех“.

Храбица започва да снима пожара, но милиционери му забраняват. Тъй като двамата журналисти нямат документи у себе си, те са задържани и отведени в Градското управление на МВР.

След проверка самоличността им е установена и те са освободени. По-късно чешкият журналист публикува цяла страница за случилото се, а „Поглед“ става единственото българско печатно издание, което публикува снимки от пожара.

Самата сграда на цирка се намира на мястото на стария „Солни пазар“, между улиците „Цар Самуил“ и „Позитано“, недалеч от площад „Македония“.

Циркът е построен през 1962 г. по проект на братята Ярослав, Любомир и Владимир Станкови и тяхната сестра К. Станкова-Мутафова.

Сградата е впечатляваща за времето си. Куполът достига височина от 19 метра, диаметърът му е 43 метра, а залата разполага с около 2000 места. Манежът е с диаметър приблизително 13 метра.

След пожара започват да се разпространяват множество версии за причината.

Една от тях гласи, че огънят е започнал по време на тренировка на унгарски еквилибрист, който изпуснал горяща факла и подпалил реквизита си.

Според друга версия пожарът бил предизвикан от пенсионирани циркови артисти, които живеели в изоставена сграда до цирка.

Появяват се дори слухове, че жители на близките блокове може да са имали отношение към пожара заради миризмата от животните.

Една от най-необичайните версии твърди, че пожарът бил предизвикан умишлено заради планове за ново строителство в района.

Разпространяват се и твърдения, че при ремонт на сградата е бил премахнат противопожарният слой по конструкцията и купола, а част от елементите били боядисани с леснозапалими лакови бои.

Истината обаче така и не става публично известна.

Комисията, която разследва пожара, не публикува официално заключение за причината. Няма публична информация и за осъдени или конкретно посочени виновници.

Така пожарът остава обвит в догадки и легенди.

Десетилетия по-късно историята отново привлича обществено внимание. През 2018 г. журналистът Драгомир Драганов създава филма „Мокър от дъжд не се бои“, посветен на Софийския държавен цирк и съдбоносния пожар.

В лентата участват и пожарникари, които лично са се борили с огъня през 1983 г. Те разказват своите спомени и версии за причините за трагедията.

Филмът показва и интересен архитектурен факт. Почти идентична сграда по проекта на семейство Станкови е запазена в Скопие. Подобни циркови сгради е имало също във Варшава и Париж, но те също са изчезнали през годините.

Във филма са включени архивни кадри с въздушната акробатика на Фани Хаджиниколова, както и с фокусите на легендарния маг Астор.

Пожарът от 25 септември 1983 г. се оказва много повече от загубата на една сграда. За много артисти той бележи началото на края на най-силния период на българския цирк.

След унищожаването на постоянния му дом много от водещите циркови артисти започват да работят зад граница и все по-рядко се завръщат в България.

Така един пожар, чиято точна причина и до днес остава неизвестна, променя завинаги историята на българското цирково изкуство.

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com