Каква независимост? В Деня на независимостта отново избухна спорът кой определя политиката на България
Навръх Деня на независимостта в социалните мрежи се разпространява остър коментар, който поставя под съмнение доколко България днес действително води самостоятелна политика.
„Каква независимост, братя българи“, започва публикацията, според която законите на страната се определят в Брюксел, правителството зависи от Вашингтон и НАТО, а външнополитически решения се вземат в интерес на Украйна, вместо на българските граждани.
Посланието отразява една от най-острите линии на политически спор през последните години: дали членството на България в Европейския съюз и НАТО представлява доброволно споделяне на суверенитет в рамките на съюзи, или постепенно ограничаване на възможността страната сама да определя политиката си.
Твърдението, че българските закони просто „се правят в Брюксел“, обаче е твърде широко. Европейското право действително има предимство пред противоречащи му национални разпоредби в областите, в които ЕС има компетентност. В същото време значителна част от законодателството продължава да се приема от националните институции, а България участва чрез свои представители и в процеса на вземане на решения на европейско равнище
Подобно е положението и с НАТО. Алиансът не назначава националните правителства на държавите членки. Официалният механизъм на НАТО предвижда решенията да се вземат с консенсус между всички страни членки, като всяка от тях участва като суверенна държава. Това означава, че и България е страна в решенията, които впоследствие приема като общи решения на Алианса.
Това обаче не премахва политическия спор за влиянието на големите съюзници и за това доколко българските управляващи защитават национални позиции при преговорите в ЕС и НАТО. Критиците на водената политика виждат прекалено силно съобразяване с решенията на партньорите, докато поддръжниците на евроатлантическата ориентация разглеждат членството в тези организации като начин България да участва в общи решения за икономика, сигурност и отбрана.
Особено чувствителна остава темата за Украйна. След началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. подкрепата за Киев се превърна в една от централните теми на европейската политика и доведе до остри спорове и в България. НАТО определя решенията си като резултат от колективната воля на всички свои членове, а не като политика, налагана едностранно от отделна държава.
Именно на 22 септември подобен спор придобива допълнителна символика. Празникът напомня за момента, когато България обявява своята държавна независимост, а повече от век по-късно понятието „независимост“ вече се обсъжда в съвсем различна международна среда.
Въпросът днес не е само дали България формално е суверенна държава. Такава тя безспорно е. Политическият спор е доколко българските институции използват правата, които имат, за да отстояват собствените си позиции в съюзите, в които страната доброволно членува.
И точно затова провокативното „Каква независимост?“ продължава да намира публика. За едни отговорът е, че съюзите ограничават свободата на България. За други те дават на страната влияние и сигурност, които тя трудно би имала сама. А на Деня на независимостта този спор неизбежно се връща към най-важния въпрос: кой и как трябва да определя българския национален интерес.
Post Comment