Когато небето стана опасно

На 25 май 1946 г. двама млади български летци извършват дръзко бягство, което ще се превърне в повратен момент за следвоенната българска авиация. Поручиците Владимир Александров и Найден Стоянов от 1/6 орляк излитат с два изтребителя Як-9 и напускат България, насочвайки се към Италия.
Това не е просто бягство на двама офицери. За новата власт то се превръща в знак за нелоялност в редиците на военната авиация — и поставя началото на серия репресии, които променят съдбите на десетки български летци.
Последиците идват почти незабавно. Под ударите на властта попада майор Николай Бошнаков — командир и уважаван офицер, чиито подчинени доскоро са двамата избягали пилоти. Макар по време на разследването да става ясно, че той няма участие в тяхното решение, Бошнаков е арестуван, уволнен от армията и изселен в Плевен.
Случаят се разраства далеч отвъд рамките на едно бягство. Започва период на подозрения, разпити и политически чистки сред българските въздушни сили — една от най-елитните части на армията преди 1944 г.
Сред засегнатите е и капитан Руси Русев — опитен изтребител, участвал във въздушните боеве срещу англо-американската авиация през 1944 година. По време на процес срещу близки на избягалите летци Русев дава показания, след които обвиняемите са освободени. Вместо признание обаче, той самият става неудобен за властта. Следват уволнение, изселване в Казанлък и постоянен натиск от страна на Държавна сигурност. Всеки негов опит да започне работа води до нови арести и разпити.
Подобна е съдбата и на поручик Йордан Йорданов — въздушен разузнавач, преминал обучение в Германия и служил в бомбардировъчната авиация. През 1947 г. той е арестуван и прекарва четири месеца в затвора.
След освобождаването си Йорданов, майор Бошнаков и капитан Русев стигат до отчаяното решение да напуснат нелегално страната. Планът им е да преминат българо-турската граница и да избягат от преследването.
Но опитът им е предаден.
В нощта срещу 17 август 1948 г., край село Г. Добрево, тримата попадат в засада. Следва престрелка, в която капитан Русев и поручик Йорданов са убити на място. Тежко раненият майор Бошнаков умира по-късно. Така завършва животът на трима офицери, отдали младостта си на българската авиация.
Тези трагични събития не са изолирани случаи. След 1944 г. много от офицерите, служили във Военновъздушните сили на Царство България, се оказват под подозрение заради образованието си, контактите си с Германия или просто заради принадлежността си към стария военен елит.
Сред тях е и генерал Ганчо Манчев — ветеран от Балканските войни и Първата световна война, пилот, инструктор и по-късно командир на Въздушни войски. Въпреки дългогодишната си служба и липсата на доказателства срещу него, след 1944 г. Манчев многократно е арестуван, разследван и изпращан в лагера в Белене.
Подобна съдба преживява и Дянко Марков — летец навигатор, участвал в отбраната на България срещу бомбардировките над страната. През 1947 г. той е арестуван и осъден по процеса срещу т.нар. „втори легионерски център“. След освобождаването си Марков работи като музикант в Националния музикален театър, а след промените през 1990 г. се превръща в активен общественик и народен представител.
Сред имената, останали в историята на българската бойна авиация, е и Антон Барев — пилот, летял на френските Dewoitine D.520 и германските Messerschmitt Bf 109. Участник във въздушните сражения срещу американските бомбардировачи, Барев е награден два пъти с орден „За храброст“. Но и той не успява да избегне подозренията и натиска след 1946 г., преминавайки през уволнения, разпити и години на тежък живот извън авиацията.
Историята на тези мъже е не само история на самолети, въздушни битки и военни звания. Това е история за едно поколение български летци, чиито съдби са пречупени от драматичните политически промени след Втората световна война.
Хора, които до вчера са защитавали небето на България, скоро се оказват врагове в собствената си страна. И макар десетилетия наред имената им да остават премълчавани или забравени, днес техните истории продължават да напомнят колко висока може да бъде цената на политическите сътресения върху човешките съдби.