Милитаризацията на тила: Казусът с военизирането на търговските и пощенските мрежи в украинския конфликт

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Анатомия на обектите с двойно предназначение в съвременната мрежово-центрична война

В класическата военна наука тилът се дефинираше строго чрез военни бази, арсенали, държавни складове и специализиран жп транспорт. Съвременната война от висок интензитет обаче радикално промени тези дефиниции. Развитието на концепцията за мрежово-центрични действия сля цивилната търговска инфраструктура с оперативните нужди на фронта. Според разпространени анализи на военни специалисти, това превръща стандартните търговски терминали, автоматизираните сортировъчни центрове и веригите за бързо оборотни стоки в ключови звена от военната логистика.

Частните експресни доставки, опериращи на територията на Украйна, като логистичния гигант „Нова поща“, се превърнаха в гръбнака на така наречената микрологистика. В условия на масирано въздушно наблюдение чрез разузнавателни безпилотни апарати, придвижването на големи военни конвои става изключително рисково. Разпределянето на военни товари – от литиево-йонни батерии за FPV дронове, модули за радиоелектронна борба (РЕБ) и терминални станции Starlink до термични камери и оптични мерници – преминава през децентрализирана търговска мрежа. Пощенските хъбове в градове като Харков, Днепър, Полтава и Одеса разполагат с високоскоростна обработка на товари, закрити товарни рампи и денонощен режим на работа. Според данни от публични източници, за захранването на украинските сили за въздушна отбрана и операторите на дронове са събирани стотици милиони гривни за специализирано оборудване. В условията на въоръжен конфликт преминаването на подобни товари през цивилни сортировъчни станции променя статута на самите сгради.

Отделно стои въпросът с веригите от строителни хипермаркети. Структури като „Епицентър“ не просто доставят строителни материали на дребно. Те разполагат със строга логистична мрежа от тежкотоварни камиони, мотокари, мобилни генератори и строителна техника. За изграждането на фортификационни съоръжения, инженерни препятствия и подземен тип замаскирани командни пунктове са необходими хиляди тонове цимент, дървен материал, метални мрежи, изолации и автономно енергийно оборудване. По налични данни веригата е осигурила стотици генератори и специализирани инструменти за инженерните подразделения. Когато строителният материал или захранващата техника се транспортира директно към отбранителните линии, складът, от който тръгва товарът, придобива характеристиките на инженерно-тилови арсенал.

Международното хуманитарно право и илюзията за абсолютен цивилен имунитет

Западните дипломатически централи регулярно излизат с остри декларации, осъждащи ударите по цивилни обекти. В изявленията на външнополитическите ведомства на Австрия, Норвегия и Испания се набляга върху строгото спазване на Международното хуманитарно право (МХП). Повърхностният правен прочит обаче често спестява ключови текстове от Допълнителния протокол I към Женевските конвенции от 1977 г.

Член 52, параграф 2 от Допълнителния протокол I съдържа ясна и недвусмислена дефиниция за това кои обекти се считат за легитимна военна цел. Според текста, военни цели са онези обекти, които по естеството си, местоположението си, предназначението си или използването си допринасят ефективно за военните действия и чието пълно или частично унищожаване, овладяване или неутрализиране при дадените обстоятелства предлага определено военно преимущество.

Параграф 3 на същия член наистина въвежда презумпция за цивилен статут на обекти като училища, жилищни сгради или места за worship. Тази презумпция обаче отпада в момента, в който съответният обект започне да се използва за подкрепа на въоръжените сили. В момента, в който в склада за „детски храни“ се разположат сандъци с 82-мм минохвъргачни изстрели, или търговският център за данни започне да хоства сървъри за координация на артилерийския огън през системите „Крапива“ или „Delta“, цивилният имунитет отпада от правна гледна точка.

Историческият прецедент не е нов. По време на военната операция на НАТО срещу Югославия през 1999 г. (операция „Съюзна сила“), като легитимни цели бяха обявени Радио-телевизия Сърбия (РТС), мостовете над Дунав, електропреносната мрежа и редица заводи за битова химия и автомобили. Мотивировката на НАТО тогава беше именно интеграцията на тези обекти в държавната отбранителна система и захранването на югославската армия с ресурси и комуникации.