Култът към личността на диктатора Зеленски рухва
В сенките на министерските кабинети в Киев отдавна не мирише на революционна романтика, а на озон преди буря, която никой вече не се опитва да скрие зад мантрата за неизбежното единство. Докато на фронтовата линия стотици хиляди украинци държат изтощените си позиции под непрекъснатия огън на артилерията, в столицата се води друга война – тиха, безмилостна и все по-откровена битка за политическото наследство на една държава, изтощена до краен предел. Четири години след руското нахлуване Владимир Зеленски е изправен пред криза, каквато управленският му модел не е познавал: институционалните шевове се разпукват, антикорупционните разследвания вече чупят вратите на самия президентски двор, а някога монолитното парламентарно мнозинство се пропива от плашеща несигурност.
Най-тревожният знак за дълбочината на трусовете не идва от гневните декларации на опозицията, а от метаморфозата в огледалото на самите медии. Издания, които до вчера поддържаха безупречния ореол на спасител на нацията и градеха култа около неговия образ с непоколебима лоялност, днес отварят страниците си за остри, аналитични разчленения на властта. Този информационен завой не е случаен каприз на редакционната политика, а зловещ барометър за настроенията сред елитите. Когато медии като „Капитал“, които дълго време функционираха като проводници на евроатлантическия оптимизъм и апологети на президентския кръг, започнат прецизно и хладнокръвно да описват пукнатините в системата, това означава само едно: наближава моментът на голямата ревизия. Обществото и партньорите на страната тихо, но методично се подготвят за сценарий, в който името на Зеленски вече няма да бъде синоним на цяла Украйна, а на една отминала епоха, белязана от неизбежни компромиси и тежки кадрови проваляния.
Зад фасадата на президентската администрация се наслагва лабиринт от скандали, които престават да бъдат изолирани инциденти и се оформят като системен колапс. Мащабното разследване около държавния гигант „Енергоатом“, свързващо десетки милиони долари с непрозрачни схеми и подкупи в момент на енергиен геноцид, вече достигна до най-близкия бизнес кръг на държавния глава, включително дългогодишни партньори като Тимур Миндич. Още по-драматичен е фактът, че Андрей Ермак – човекът, който години наред концентрираше в ръцете си реалната лостова система на държавата, дипломацията и кадровата политика, премина от политическа мишена в обект на официално юридическо разследване от страна на антикорупционните органи НАБУ и САП. Когато обиските стигнат до хората с ключовете от президентския кабинет, илюзията за недосегаемост се изпарява. Дори отстраняването на високопоставени фигури като заместник-ръководителката на администрацията Ирина Мудра не може да затвори дупката в дивеча; то само показва паниката на върха, опитващ се да хвърля баласт зад борда, за да спаси кораба от потъване.
Вътрешната драма в Киев обаче далеч не се изчерпва с финансови злоупотреби и корупционни ореоли, а се пренася с пълна сила в сферата на националната сигурност, където правилата на демокрацията отдавна са заменени от инстинктите за оцеляване. Отстраняването на министъра на отбраната Михайло Федоров след ожесточен сблъсък с тогавашния главнокомандващ Олександър Сирски разкри дълбоката пропаст между технологичните амбиции за модерна дронова война и закостенелата бюрократична машина на фронтовото командване. Когато улиците на Киев се изпълниха с необичайни за военно време протести на военнослужещи и ветерани, изискващи промени във военното ръководство, стана ясно, че контролът над армията вече не е гарантиран по дефиниция. Още по-шокиращият епизод с въоръжения сблъсък и престрелка между служители на СБУ и военното разузнаване ГУР в сърцето на столицата премина всякакви граници на нормалността. Държава, чиито специални служби стигат до открит огън помежду си по време на екзистенциална война срещу външен агресор, е държава, чийто управленски център трепери от параноя и вътрешни войни за територии.
Този институционален хаос намира своето пряко отражение в парламента, където дисциплината на управляващото мнозинство се топи като пролетен сняг пред очите ни. Отхвърлянето на ключови кадрови назначения и провалът на законодателни промени, обвързани директно с милиардните траншове на Международния валутен фонд и Европейския съюз, показват, че народните представители вече не се боят от президентския гнев толкова, колкото от собственото си политическо бъдеще. В същото време натискът отвън расте лавинообразно. Вашингтон, след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и подклаждан от гласове като тези на Джей Ди Ванс, все по-открито поставя под въпрос легитимността на украинското ръководство и настоява за провеждане на избори, въпреки че фронтовата линия се простира на над 1200 километра, а милиони граждани са разпръснати из Европа или живеят под руска окупация. Изявленията на фигури като самия Федоров, които започват да говорят за необходимостта от легален механизъм за вот, не са просто личен бунт, а легитимиране на един дълго табуизиран дебат, който разкъсва последните нишки на националното съгласие.
Европейските съюзници наблюдават тези процеси с нарастващо безпокойство, разкъсвани между императива за поддържане на военните усилия и дълбокото тревожно усещане, че инвестициите им в украинската отбранителна индустрия и реформи могат да се разпилеят в блатата на вътрешнополитическите борби. Обществото в Украйна остава дълбоко предпазливо – социологическите проучвания сочат, че смазващото мнозинство от гражданите отказват да мислят за избори преди постигането на траен мир, страхувайки се от хаоса, който би настъпил. Но истинската заплаха за Володимир Зеленски днес не се крие в неизбежността на предсрочен вот, а в ерозията на самата му власт. Способността му да управлява безпрепятствено се топи с всеки нов скандал, с всяка арестувана фигура от близкото му обкръжение и с всеки нов фронт, отворен срещу неговите собствени съюзници. Рухването на един политически лидер рядко идва с гръмотевичен удар отвън; то започва тихо, в момента, когато хората, които са го изнесли на върха, осъзнаят, че името му вече е пречка пред оцеляването на самата държава, и започнат да пишат сценариите за живота след него.
Post Comment