Лили Иванова подкара мощен електрически звяр на репетициите за мегаконцерта пред “Св. Ал Невски”

Лили Иванова демонстрира изключителен стил и топ форма на две колела, подкарвайки мощен e-bike по време на репетицията за грандиозния си концерт в София, на площад „Св. Александър Невски“.

„Репетираме за концерта и е весело“, написа тя в социалната мрежа Фейсбук.

Около не са всичките й музиканти, с които излиза на сцената. Лили Иванова е в топ форма и в страхотно настроение преди концерта. Толкова се вълнува, че почти не спи, разкриха от екипа й пред Епицентър. Бг.

Поради огромния интерес и изчерпването на местата, вече са пуснати допълнителни билети за събитието пред храма.  

На 2 септември храмът “Свети Александър Невски” ще се превърне в естествен декор за изпълнението на песента “Боянският майстор”, която Лили Иванова ще изпее на концерта си на площада наред с останалите хитове от репертоара.

Първият от дълго време концерт на Лили Иванова на открито в столицата ще събере около 8-10 хиляди души на площада. Вече е изградена огромна сцена и с помощта на специално осветление храмът ще се впише в мащабното събитие.

Емблематичната песен, посветена на неизвестния иконописец на Боянската черква, е създадена през 1968 г. от композитора Александър Йосифов и е записана от Лили Иванова на 12 септември 1970 г. в Първо студио на националното радио.

Включена е в няколко от албумите ѝ, но е изпълнявана много рядко на концерти,защото изисква мащабен оркестър и хор.

А на 2 септември зад Лили на сцената освен формацията и LI Orchestra, ръководена от Ангел Дюлгеров, и вокална група La Ti Da ще има и симфоничен оркестър от 54 души под диригентството на Константин Добройков и 12 души от хор “Плевен” – общо 74 души.

“Боянският майстор” е само една от десетките песни, създадени през 60-те и 70- те години от тандема Лили Иванова – Александър Йосифов.

Включена е в легендарния албум „Камино“ (1971 г.), както и в компилацията „Лили изпълнява песни от Александър Йосифов“ (1977 г.).

Песента „Боянският майстор“ преплита средновековната легенда с дълбоко лична, общочовешка драма за творчеството, безсмъртието и невъзможната любов. Текстът на Богомил Гудев превръща историческия мит в поетична метафора.

Най-силната романтична легенда, свързана с църквата, е предполагаемата тайна любов на зографа към жената на неговия поръчител – севастократорката Десислава. Според мита, майсторът е вложил цялата си любов и обожание в нейния стенопис, правейки го толкова жив и красив.

Песента използва този мотив като основна движеща сила. Творецът рисува не просто религиозни канони, а образа на своята любима, която е недостижима за него на земята.

Чрез гласа на Лили Иванова тази любов е изповядана като грях, но и като свято вдъхновение – тя е изворът на неговия гений.

Легендата разказва, че майсторът изчезва безследно (или умира), след като завършва стенописите, оставяйки само творбата си.

В текста на песента ясно е заложен контрастът: майсторът си отива, очите му угасват, но погледът на неговата Десислава остава да живее с векове в студения камък.

Песента се превръща в химн за победата на изкуството над смъртта – майсторът постига безсмъртие чрез очите, които е нарисувал.

Драматичният и силен глас на Лили Иванова, съчетан с тържествената и на места мрачна музика на Александър Йосифов, пресъздава атмосферата на средновековния храм. Изпълнението носи усещане за мистика, изповед и катарзис, което кара слушателя да съпреживее страданието и триумфа на Боянския майстор.

През 70-те години на XX век българската критика (музикална и литературна) приема песента „Боянският майстор“ изключително ласкаво и с подчертан респект, тъй като тя перфектно отговаря на високите художествени изисквания на епохата.

Парчето се разглежда не просто като поп хит (естрада), а като сериозно мащабно произведение със статут на вокална поема.

През 70-те години официалната критика зорко следи текстовете на популярните песни. Творчеството на поета Богомил Гудев в „Боянският майстор“ е високо оценено заради преминаването от повърхностната любовна лирика към националния канон и историческата митология.

През това десетилетие Съюзът на българските композитори и официалната критика стимулират създаването на т.нар. „песни с национален облик“.

В този контекст музиката на Александър Йосифов е сочена за еталон.

Критиците хвалят композицията за това, че успява да съчетае съвременния поп аранжимент с монументално, почти хорово и църковно-славянско звучене, което пресъздава мистиката на Боянската църква. Янко Димов и други автори от периода отбелязват, че този тандем (Йосифов – Гудев) успява да „вкара историята в модерния ритъм“.

Музикалната критика от 70-те години е единодушна, че „Боянският майстор“ показва прехода на Лили Иванова от чисто лирична певица към драматична изпълнителка от световна величина.

Изпълнението ѝ е определяно като интерпретаторски триумф –  Лили Иванова не просто изпява текста, а „изиграва“ и изстрадва драмата на зографа.

Критиците подчертават способността ѝ да преминава от интимно, шепнещо изповедно звучене (в куплетите) до мощна, епична кулминация (в припева), което превръща песента в абсолютен връх в албума „Камино“

Записът навремето е направен с помощта на оркестър “Балкантон” и щрайх, като дирижира шефът на оркестъра Димитър Ганев.

Аранжиментът е дело на Константин Драгнев, който свири на тромбон в същия оркестър.

По онова време многоканалните стерео магнетофони вече навлизат в България и записът на “Боянският майстор” е един от първите, които се правят с overdubbing – съпроводът се записва отделно и после певецът слага слушалки и пее върху готовия съпровод, като гласът му се записва на отделна писта на магнетофона. В случая процесът на записа по случайност е съхранен за поколенията – телевизията го заснема и в Youtube има 16-минутен клип от това предаване.

Запазените архивни кадри на БНТ показват Лили Иванова в разгара на младостта си, изцяло концентрирана пред микрофона, докато зад нея диригентът и оркестърът пресъздават драматичната мелодия на Александър Йосифов. Тя изпява песента с характерната за нея вокална мощ още от първите дубли.

„Баща ми ценеше българските поети, поддържаше приятелства с много от тях, те му подаряваха свои стихосбирки и той винаги е композирал песни единствено по написана поезия. Именно така се ражда и песента „Боянският майстор“. Баща ми е споделял как, прочитайки лиричния и интимен като молитва стих на Богомил Гудев, се вдъхновява да напише музиката и се получава тази въздействаща симбиоза от мелодия и поезия, едно съкровено звучене, чрез което сякаш оживяват образите от фреските в Боянската църква. БНТ съхранява в своя фонд ценни архивни кадри, които са документирали запис на песента „Боянският майстор“ в Първо студио на Българското радио през 1970 г. с участието на оркестър „Балкантон“ и диригента Димитър Ганев“ – разказва Боряна Йосифова за Радио България.

В рамките на същата звукозаписна сесия през септември 1970 г. Лили Иванова записва и друг свой голям хит — песента „Ти сън ли си“.

Творческият тандем между Лили Иванова и композитора Александър Йосифов е един от най-успешните в историята на българската поп музика. През 70-те години на миналия век техните съвместни песни донасят едни от най-големите и престижни международни признания за страната ни.

Голямата награда и „Златна плоча“ в Атина (1970 г.), присъдена за блестящото ѝ изпълнение на песента „Звезда“, композирана от Александър Йосифов.

Бронзов медал на Международния фестивал за естрадна песен в Рио де Жанейро (1970 г.), провел се на огромния стадион „Мараказиньо“ пред 30-хилядна публика. Отличието е за драматичната песен „Реквием“ на Йосифов. Това постижение остава прецедент — за първи път изпълнител от Европа печели награда на този форум.

Александър Йосифов е многократен лауреат на най-големия български форум — фестивала „Златният Орфей“, където Лили Иванова също е най-награждаваният изпълнител. Техните песни (включително шедьоври по стихове на Павел Матев като „Молба“, „Ела“ и „Пътеките“) редовно заемат челните места в класациите и радиата.

Самата песен „Боянският майстор“ не е изпращана на чужди конкурси, тъй като е дълбоко свързана с българската средновековна история, ноостава в златния фонд като върхово художествено постижение на този тандем.